Анита Коларова

„Изглежда, че ние още не сме открили как и по какъв начин
да извикаме младия човек, за да ни чуе той и да се върне назад към нас!”
Йордан Радичков

На 18 ноември чух по телевизията за произшествие: в столичния квартал „Толстой” момче на 15 години е загинало на място - скочило от последния етаж на висок жилищен блок, както е било с ученическата си чанта.

Децата на България мрат поголовно, плащайки нашите грехове. Те се избиват помежду си, пропадат морално, следвайки чужди модели на поведение, а Държавата ни все още не осъзнава какво се случва…

***

Когато Левачко, тъжният млад герой от с. Долна мъка, изчезва безследно след наводнението, Радичков пише: „Никой не извика подире му: „Леваче, ей, Леваче!”, или пък поне да бяха пошепнали името му!”А после тъжно заключава: „Мисля, че и да бяха извикали, никой нямаше да се обади на подвикването, а още по - малко можеше да се очаква, че Левачето ще се върне назад по посока на човешкия глас!”
Жестоко звучат тези заключения на нашия класик. Защото в контекста на цялото /романа „Прашка”/ Човешкият глас се превъплъщава в Злото вместо в Доброто.
Запитват ли се родителите, когато обвиняват учителите, а вторите им отговарят също с обвинения, за да се влезе в Омагьосания кръг, откъде е тръгнало Злото. И кой може да даде категоричен отговор? Доскоро беше сигурно, че семейството, първите седем години…Но сега Животът опровергава тези не съвсем верни твърдения. Той става все по - лош, все по - неуправляем, вземайки своите жертви измежду най - крехките, децата. И все пак родителите, ако ги има въобще, дали от най- ранна възраст са съумявали да повикат към себе си по най - човешки начин децата си, или в надпревара за достигане на съседския стандарт, по - скоро са ги „привиквали”, „навиквали” или разсеяно са им „подвиквали”? Защото във възпитанието огромно значение има поговорката:” Каквото повикало, такова се обадило.”
Преуспяващ баща и среден бизнесмен се хвалеше пред мен и сина си колко много вино налял и всичкото „екологично”, защото „чепка по чепка мил материала”…
„Ще го мия, ами, как няма да го мия, нали Аз ще го пия!” се хвалеше самодоволно той, а юношата слушаше и попиваше. За него „логиката” на бащата, неговата дума бе закон. Въобще неподлежаща на анализ или съмнение! Момчето в своята крехка възраст едва ли бе в състояние да прецени, че в бащините му думи има скрит подтекст- старанието е оправдано, когато ни засяга лично, и неоправдано, ако е за… другите! А сега замени, читателю, думата старание, с която щеш от следните думи, които вече не се срещат в речника, толкова се демодираха : внимание, търпение, почтеност, възпитание, умение, морал и т.н., за да разбереш зловещия смисъл на подобна, наглед съвсем „безобидна логика”. Ами ако млекарят, хлебарят, месарят, майсторът на детски играчки, търговецът, шивачът, лекарят /!/ и цялото кралско войнство изповядваха все тоя Девиз? Ако от най-ранна възраст „повикваха” децата си все по този странен начин? Та те вече го правят повсеместно в името на печалбата, на най- силния Бог - парите. В миг на отчаяние си мисля: станахме толкова лоши, че нито земята, нито небесата ни искат. И затова сме толкова нещастни.
Децата на България започнаха да изчезват, разочаровани от нездравата семейна среда, повикани от Сектите, Наркотиците, Алкохола, Жестокостта, Трафика на хора, Самоубийствата… Заразата плъпна, вятърът я довя от кофите за смет, от телевизионния екран, от конкурсите за мис и мистър, от „концертите” по стадионите, където се изпада в транс от неистовото желание да приличаш на силиконова „икона”. А училището? Само срещу всичките тях!
Защо ли си спомних тъжния герой на Радичков - Левачко, изчезнал безследно след Големия Природен Катаклизъм в с. Долна мъка? Навярно защото детето Съвестин още го няма и татко му още го търси и чака, търси го по… Целия Свят. Навярно защото сегашният ни живот, мътен като страховита река, срути бреговете си и не една, стотици, а може би хиляди са неповиканите по посока на Човешкия глас млади души.
Да ги повикаме, но само ако сме уверени, че нещо свято е останало и у нас. Единствено сърцето може да ни подскаже как.