РУБАИ
***
Аз просто нямам врагове. Ала омразата вирее -
в приятели и непознати я виждам как катранно зрее.
Прелее ли навън, за час ще умъртви когото стигне.
Но не и мен. От обич светя и страшно много се гордея.
***
На пръсти вятърът премина. Целувахме се аз и ти.
На пръсти вятърът премина. Щастливи бяхме аз и ти.
Луната беше тъй красива. На пръсти вятърът премина.
Телата ни трептяха в треска. Целувахме се аз и ти.
***
Когато двама се обичат, това е път към вечността.
Дете се ражда - цвете нежно - това е път към вечността.
Богат и беден, млад и стар - за всички правило това е:
без обич мъртъв си и няма за тебе път към вечността.
***
Със вик и болка нечовешка животът ражда нов живот.
Сълзата пари и едрее, животът ражда нов живот.
Но същото е и когато поеме пътник към смъртта.
Със вик прощален, в болка страшна, поеме пътник към смъртта.
***
Дръвче в саксия посадено. Прилича ми на птица в клетка.
Без ласката на ветровете, прилича ми на птица в клетка.
То търси кръпки от небето помежду покривната плетка
и птиците сънува нощем - макар че то е птица в клетка.
***
Не само хората умират, защото времето им свършва.
Часовниците също спират, защото времето им свършва.
Умрял часовник на стената - това е много тъжна гледка.
Не само хората умират, защото времето им свършва.
***
Предателството не прощавам, каквато болка да ми струва.
Предателя докрай презирам, каквато болка да ми струва.
Защото прошката не може да изличи такъв позор.
Предателството е присъда - каквато болка да ти струва.
***
Цената всеки си я знае - тя същността ни отразява.
Броим и “плюс”, и “минус”, после и истината се явява.
От огледалото те гледа без маска твоят образ скъп,
преди да тръгнеш в дълъг път - към слава или към забрава.
***
Докато тичаш след мечтата, щастлив си ти и окрилен.
Мечтата те изпълва с радост, щастлив си ти и окрилен.
Достигнеш ли мечтата, бързай към нова да се устремиш,
защото само щом я търсиш, щастлив си ти и окрилен.
***
Светът на детството живее във моя тъй различен свят.
Наивност и възторг рисуват с най-ярки багри този свят.
Дори когато с груба сила ме връщат сред реалността,
аз просто се усмихвам мило и търся своя детски свят.
***
Животът е велико чудо, вълшебство приказно е той.
Животът е велико чудо, а чудесата са безброй.
Не спираш да се наслаждаваш - животът е велико чудо
и ти самият си едното. А чудесата нямат брой.
***
Поетите порастват бавно. С годините се вдетиняват.
Прехласват се от дреболии, над чувства кръстни разсъждават.
Парите те съвсем забравят, а хляб и вино щом получат,
животът им се струва слънчев и в стихове го те възпяват.
***
Дори баща ти да е Господ, животът има правила.
На тарикат не се преструвай, животът има правила.
Ще разбереш какво изгуби едва в последния си час.
Не си единствен на Земята - животът има правила.
***
При птиците не съществува триъгълник любовен.
Те имат своя брачна клетва при избора съдбовен.
Сред свята вярност преминават всевечните сезони.
От любовта се ражда ято и висините гони.
***
Шептяха пъпките, които разлистваха се през нощта.
Задъхан говор, пукот, смях изпълваха с копнеж нощта.
До утрото като фрегати, опънали докрай платната,
дърветата се промениха, защото цъфнаха в нощта.
***
Не знам каква е тази странна прогресия, според която,
щом враговете ми множат се, тъй както пилци в инкубатор,
приятелите двойно стават, а обичта им - безпределна.
И аз се чувствам все по-силна сред пъстрото човешко ято.
***
Защо ли смелите мъже живеят кратко на Земята?
Те както древни богове творят историята свята.
Но на историята жертви потребни са, та затова
най-смелите мъже загиват във името на свободата.
***
И този тънък аромат на нацъфтелите дървета
гнездата ще люлее пак, нектарът тичинков ще свети.
Когато няма да ни има сред хубавия божи свят,
все този тънък аромат ще буди цялата планета.
***
Как искам с тебе да вървя. Ръка в ръка. И нищо друго.
Да чувствам шепот на плътта чрез пръстите ти. Нищо друго.
Да тръпна, затаила страст. И сред мълчание горещо
до тебе редом да вървя. Ръка в ръка. И нищо друго.
***
Бях склонна да изневеря. Но не това ме притеснява.
Щях да затъна сред лъжи. Но не това ме притеснява.
А мисълта, че те предавам, ако със друг ти изменя,
накара ме да проумея, че с любовта шега не става.
***
Дали ще вляза гордо в Рая, или сред ада ще заседна?
Ще мога ли оттам да гледам през процеп към Земята звездна?
Ще бъда сигурно различна, но все тъй - пламенна и нежна,
и пак болезнено ще искам да съм на някого потребна.
