Атанас Капралов

ОРФИЧЕН ПРАЗНИК

Началото…
Каква мистична тръпка:
Луната в парка,
първите целувки,
шампанското,
пияните обувки,
с които твоя сватбен шлейф настъпвам,

студентството с екскурзиите разни
до слънцето,
космичните ти пози,
вълшебното ни бебе,
мойте рози…
Началото…
Какъв орфичен празник!

Готов съм после в ада да надзърна,
но да си върнем
за минути кратки
пак пиршествата,
рицарските схватки,
маршрута луд на устните ни бързи,

да се изстрелят като две ракети
телата ни,
духът ми галактичен
да изгори пашкула прозаичен
на днешните ти грижи…
Да засветим!

Призвани от астралната далечност
на своето божествено начало,
да облечем душите си във бяло -
за нова сватба.
С кум - самата вечност!

TO ONE MODERNIST*

Стихът ти fashion в клещи ме притисна
с възплитко дъно и с таван възнисък
а в него само с мигличка бях влезнал
Проврях око
и той пропадна в
б
  е
    з
     д
       н
         а

P S
За тебе спорим с девет халби бира
роди ли стих или го абортира
Читателят да каже без отсрочка
но ти уби го с fashiona си
Точка

*Да беше само one!