Радко Радков

БОГОЯВЛЕНИЕ

          На Владимир Георгиев

Валяха снеговете песенни,
звъняха църкви и в студа
се спускат радостни процесии
по хълмовете на града.

Клокочат струи в ледовете.
Спасете ме като преди,
богоявленски водосвети,
целебни, бликащи води!

Така естествено и близко,
в душа от звън и тържество,
земята среща с всеки извор
дареното й Божество.

И се разтваря всяка къща
пред греещата свобода
на пеещата, всемогъща
свещенодействена вода.

По ръсенки и кръщенета,
според завета от предци,
вървят свещеници и светят
като възкръснали светци.

И аз след смърт и дълга битка,
се връщам в детството, назад,
при лъхащата здраве китка,
замръзнала за благодат.

При звънкащите на завоя
шейни край порти от чимшир
и при усмивката на моя
приятел с име Владимир.

Кръсти се, слънце, в ледовете!
Спасете ме като преди,
богоявленски водосвети,
целебни, бликащи води!

Да видя как невидим пърха,
сред ветрове и снежен пух,
над църквицата златовърха
Йордански гълъб, Божи Дух.

Как под зората розопръста,
димяща в белите лъки,
трошат леда и хвърлят кръста
в Йордановденските реки!

И да се къпя в многозария
от бистър стъклописен мраз,
превърнал моята България
във сребърен иконостас!

Богоявление. Съседство
на сняг, води и небеса.
Аз твойто тайнствено наследство
през огъня ще пренеса!

ТОМИНА НЕДЕЛЯ

Днес пролетта благоухае
и се възрадва всяка твар.
Врабчетата си спомнят рая,
дърветата са като дар.

Краси, краси се, мой Сионе,
мой благолепен Търновград!
Светът ще изгори от клони,
от люляци и аромат.

Днес пролетта благоухае
и всяка твар ликува днес.
Но кой, но кой донесе тая
невероятна, тъмна вест?

Пълзи към столнината, тътне
библейски звяр, триогнен змей…
Като видение безплътно
градът във Янтра се люлей.

И го обвиват небосклони,
и стража му е дивна рат.
Виши, виши се, мой Сионе,
мой благолепен Търновград!

МАНАСТИРЪТ ПОЛИХРОН

Забрави Константинопол, лавърите на Магнавър
за една камбанария, скрита като жилка в лавър
в камъка на планината. Нека твоят небосклон
бъде храмовият купол в манастира Полихрон.
Нека вятър от Егея, на маслинов лист засвирил,
да развява твойто расо. Ти приемаш име Кирил,
Константине Философе. Вече пачият писец
ще изписва твоя образ с ореола на светец.
И от тясната килия пътят, който в рая води,
ще премине през земите на славянските народи,
и ще пръсне твойта шепа букви като семена…
Ала подвига започва от велика тишина,
от лика изпит на поста, от труда, от манастира,
който сред асми и вятър зазвучава като лира
в силните ръце на ангел. Трябва! Напусни света,
за да бъдеш вечно в него, за да вдъхнеш на пръстта
дух на разум и на слово. Забрави, че си магистър
на науките и слушай как шуми потока бистър
с твойта кръв съзучен, с пулса на славянския ти глас.
Получавай втори поглед от свещения екстаз,
за да виждаш зад нещата. Углъби се в Полихрон и
слей се с восъчните капки върху книги и икони!
Вземай образ на апостол, застани до своя брат!
Вам се пада свят за нива – приемете този свят!

Стихотворенията «Богоявление» и «Томина неделя» са от стихосбирката на Радко Радков «Слово за Търновград», писана през 1978 г., но публикувана едва през 1991 г. «Манастирът Полихрон» е от книгата «Византийски запеви», 1978 г.