Митрополит Иларион

(Беседи на Доростолския митрополит Иларион през годините.)

Суета

Стремежът да се придава важност и значение на нищожни неща, е суета.
Суетата е морален недъг, който не се съзнава като такъв. Суетният човек се стреми към нея, прекланя се пред нея, но не иска да се признае за такъв.
Суетата е признак на липса на здрав разум и затова суетният човек извиква състрадание, съжаление, а понякога изпада и в смешни положения.
Суетният човек иска да покаже себе си пред другите – да покаже своята важност, отличие, големство, род, достойнство и превъзходство. Затова суетата е, преди всичко, проява във външността на човека – във външната красота, в облеклото, после в обноските, маниерите, движенията и разговора. Не по-малко суетата се проявява в богатства, в дарования и в благородство на рода. В желанието си да се покаже пред другите и обърне внимание с външността си, суетният човек се носи много оригинално, гизди се прекалено и тъй се показва човек без вкус.
Суетният вдига шум около себе си – иска да блесне, да спре вниманието на другите върху себе си. Той напомня на раздрънкана каруца. Най-лошото, разслабеното колело вдига най-много шум, тъй е и със суетния. Колкото повече липсва разум у човека, толкова по-суетен се показва. Суетният, със своите оригиналности, иска да спира вниманието на другите върху себе си и с това напомня на бедняк, който дрънка в джоба си дребни монети, за да покаже, че има пари.
Суетният има стремеж да подражава на това, което му се харесва у другите: в облеклото, в обноските, в постъпките, начин на живеене и пр., без да мисли дали това е хубаво, дали подхожда на неговото служебно или обществено положение. Действа безразсъдно, става за смях и вместо да печели, губи авторитет и се проваля.
Една стара басня разказва: Край тинесто блато пасяла една едра крава. Блатото било пълно с жаби. И за да се похвали пред другите, една жаба, като гледала кравата, изскочила на брега и почнала да се надува с всички сили, за да стане голяма като кравата, станала като топка, очите й изпъкнали, но другите жаби й се присмивали и я подстрекавали още повече. Нещастната жаба продължила да се надува, докато се пръснала.
Тъй и всеки човек, който иска да стане повече от това, което е и което му подхожда – изпада в смешно положение.
Човек не трябва да се занемарява външно. Да бъдеш чист, прилично облечен, това прави добро впечатление и го изисква уважението към другите. Но прекалеността в грижата за външността е суетна и излишна. Идеалното е – външността на човека да съответствува на духовната му красота.
Суета е и стремежът към прекомерни земни богатства. Да ламтим за разни скоропреходни, нетрайни ценности и да мислим, че те могат да ни издигнат в очите на света, да ни ощастливят – е неразумно и суетно. Безумна гордост и суета е да се надяваме на тях. Суетата, ако не събаря добродетелите, то ги разклаща – казва философът Ла Рошфуко. И, наистина, суетният човек не може да покаже много добродетели, той е славолюбив, честолюбив и самолюбив, а това са недъзи.
Суетният обича да го ласкаят, да го хвалят, да изтъкват неговите достойнства и заслуги.
Да покажем благородство в своите дела и постъпки, в нашия характер, в една изрядна благовъзпитаност и с това ще пораснем духовно и в очите на хората.
Колкото повече човек се забравя в суетата, толкова повече почва да се надценява и става ограничен, дребнав и лекомислен.
Друга басня разказва, че една светулка кацнала веднъж на един мравуняк. Нейната светлина се понравила на мравките и те весело се раздвижили. Спирали се пред нея, покланяли й се смирено и за тях била едно много желано и приятно светило. Светулката се почувствала щастлива, но ето – суетата я пленила. Лекомислено почнала да си говори, че нейното място не е тук, че тя заслужава много по-голяма чест, и без много да му мисли, излетяла и скоро се намерила в един голям салон, богато осветен. Хората, под звуците на музиката, танцували в тоя салон и се веселили. И в тоя вихър на суета нещастната светулка се спуснала право към лампата с намерение да я измести и смае народа с живата си светлина. Но в тая си безразсъдна постъпка, тя се бухнала в горещия глобус на лампата, паднала на земята и съвсем незабелязано загинала под краката на танцуващите.
“Простирай се според чергата си” – казва поговорката. Суетата, ламтежът за първенство може да заслепи човека и да го погуби, затуй той не бива да се надценява.
Да бъдем скромни и оставим другите да ни преценят и дадат заслужено място и почин. Не трябва да имаме голямо мнение за себе си, но не трябва и да се подценяваме и презираме – да се държим достойно! Да се пазим от гордост, защото на последната се отговаря с презрение.
Суетата преминава в надменност и високомерие, а с тия си черти човекът се отчуждава от обществото на другите, или пък, ако общува с тях, общението му е студено, недружелюбно, неискрено, фалшиво, лицемерно.
Да подхранваме суетата у другите, значи или да се надсмиваме над тях – което не е достойно, или да ги ласкаем и им угодничим. А ласкателството унижава човека, то говори за липса на смелост да поддържаме истината и заблуждава човека. Разбира се, и постоянното противоречие на мнението и разбиранията на другите отегчава, отблъсква и е непристойно. Едно просто и скромно изказване на своите чувства и разбирания по предмета на разговора, свързано с търпимост и зачитане мнението на другите, запазва достойнството на човека в целия му блясък. Надменните и непристойни думи, изрази или груби жестове правят смешен или неприятен човека и показват малко ум и възпитание.
Не е пристойно лицемерието и много важно, гордото държание, но и прекалената свобода и фамилиарност е недобра – принизява и прави човека много несериозен и може да му спечели лошо име.
Неофициалното – свободно държание, не се харесва на по-горестоящите, но проявено от самите тях, окуражава другите.
Да проявяваме благородство в отношенията си към всички, да се пазим от суетата, с това ще издигнем нашето достойнство и в очите на другите.

1959 г.