Марина Матеева

НЕИЗБЕЖНА ЕСЕН

Защото не вървиш, а тичаш
през свойте дни и мойте нощи,
защото лудо ме обичаше
при първата ни среща още,
защото аз не те очаквах,
а ти в живота ми се втурна
и релсите на всички влакове
в посока влюбена обърна -

поисках с теб да остарея.
А всъщност - да остана млада.

Защото бързаш да живееш,
забравяйки за листопада
на тази неизбежна есен,
която е стаена в мрака
на твойте ласки с цвят небесен.

И може би ще ни дочака.

* * *

Превърни ме в спомен вече.
Невъзможна и жадувана,
аз ще бъда сън далечен
и несбъднато сбогуване.

Аз ще бъда остроъгълно,
светло белегче, което
скоро ще се е изгубило
в едно ръбче на сърцето.

Стъпка, в пясъка забравена,
заличена от вълните,
и едно врабче, удавено
във небето на очите ти.

Любовта не е присъда.
Тя е само стих бездомен.
Обещавам, че ще бъда
най-красивият ти
                    спомен.