Мария Антонова

Можете да го срещнете по един от най-оживените софийски булеварди. Облечен е с окъсан панталон, отдавна загубил цвета си. Ризата е червена, а около врата му се подава „бялата якичка” под якето, невиждало изпиране, откакто го е облякъл.
Той върви приведен от немощ. Не е много възрастен, но немотията и скитническият живот без време са го белязали със старостта. Бавно приближава бингозалата, надявайки се на милостиня именно тук.
Пред заведението са застанали двама млади мъже. Единият - дебеловрат с черен костюм и тъмни очила, а другият с черен панталон, бяла риза и червена ливрея. Те стоят с ръце в джобовете и внимателно наблюдават движенията му, сякаш се страхуват от евентуално нападение. Старецът се доближава до спряната черна кола и протяга ръка да се хване за нещо, толкова е изнемощял. Когато се обляга за малко, ей тъй, колкото да си отдъхне от уморителните метър - два, от заведението изскача добре облечен мъж, хваща го с отвращение за мръсното яке и го повлича към съседното дърво.
- Ето тук се хвани, твар с твар. Какво се опираш на чистата ми кола. Не виждаш ли каква е, говедо такова!
Вместо отговор, старецът го погледна ужасено и треперейки от страх и слабост, протяга умолително ръка за милостиня. Младежът го изгледа още веднъж, измърморва нещо с погнуса и влиза в казиното.
Молейки минаващите хора с едва чуто пожелание, „Бог да ви дари”, той бавно се свлича на тротоара с гръб, опрян на дървото.
Кой знае какво подтиква момчето с ливреята. То отива до притихналия старец, вдига го, слага в ръката му 50 стотинки, които и за един хляб не стигат. Тихо му каза нещо и тръгва с него, придружавайки го до съседната сграда. Никой не може да каже, дали го прави от състрадание, или просто да го отпрати от входа на казиното.
Старецът бавно продължава да върви по булеварда. Едва повдига крака от тежестта на обувките. Хората минават край него, едни говорят високо, смеят се. Други бързат измръзнали към топлите си жилища. И едните, и другите не забелязват, че вече се свечерява, а този скитник е гладен, болен и с тези различни обувки, намерени нейде по контейнерите, може да стигне само до следващото дърво…