Красимира Василева

Из журналистическия бележник

Тулска област - изконно руска земя с прекрасна природа и с героично минало, съхранено в многобройни паметници. С този край са свързани имената на видни личности - създателя на баяна Н. И. Белобродов, конструктора на оръжие С. И. Мосин, основоположника на руската агрономия А. Т. Болотов, известния педагог К.Д. Ушински, писателя Г. И. Успенски, художника В. Д. Поленов…
Тук, недалеко от областния център, се намира знаменитата Ясна Поляна, където на 9 септември 1828 година се ражда великият руски писател Лев Толстой. Получил имението след подялбата на бащиното наследство, той прекарва тук щастливи и плодоносни години - в работа на полето и над книгите, във вечерни разговори с мужиците, в дълги разходки сред природата. Тук усеща великото чувство на любов към родината и неразривната връзка с народа, тук го осенява вдъхновението, прославило го като изразител на душата на руския човек и на руската природа. “Без Ясна Поляна аз трудно мога да си представя Русия и моето отношение към нея” - изповядва Лев Толстой. А синът му Сергей Лвович уточнява: “Ясна Поляна не е само мястото, където се е родил Толстой, където е прекарал по-голямата част от своя живот, където написва повечето от произведенията си, където почива неговият прах. Това е и мястото, откъдето той е черпил обилен материал за своето творчество, материал, изливащ се изпод перото му в художествени описания и образи.”
И наистина, когато човек пристъпи на територията на огромния резерват, включващ голяма ябълкова градина, гори, паркове, ливади, поляни и 29 каменни и дървени постройки, има чувството, че всичко тук му е познато. От страниците на “Детство”, “Война и мир”, “Ана Каренина”… Под вековните дъбове като че ли всеки момент ще се появи Константин Левин и ще се срещне по пътеката своята Кити… А когато погледнеш небето над Ясна Полява, си спомняш за Андрей Болконски след Аустерлицкото сражение: “Над него нямаше нищо освен небе - високо небе, не ясно, но все пак неизмеримо високо, със сиви облаци, които тихо пълзяха по него.Колко тихо, спокойно и тържествено… Но как не съм видял досега това високо небе и колко съм щастлив, че най-после го опознах…” Докосването до прекрасната яснополянска природа прави още по-разбираеми думите на писателя, че най-чистата радост е радостта от природата. И ни става още по-понятно нейното облагородяващо влияние върху Толстоевите герои в рещаващи моменти от живота им.
Но вълнението на посетителя нараства още, когато влезе в дома на Лев. Николаевич, защото това е уникална възможност да се докосне до величието на гения. В гостната погледът попада върху портрета на писателя от И. Н. Крамски. Рисуван по времето, когато Толстой е на 46 години и работи над “Ана Каренина”, той отразява един необикновен ум, непреклонна воля, благородна простота… Тук в гостната е ъгълът, където Толстой прекарвал дългите зимни вечери, за които пише в спомените си: “На тези вечери дължа най-хубавите си мисли, най-хубавите вълнения на душата…” Тук е масата, край която са се събирали членовете на семейството и гостите. Кътът, където вечер съпругата на писателя преписва ръкописите на романите му.
В кабинета на Толстой се намира писалището, където са се родили толкова велики произведения. И сега може да се види преспапието, подарено му от работници от завод за кристал с надпис: “Руските хора винаги ще се гордеят с Вас, считайки Ви свой, велик, скъп, любим.” Тук е и кръглата маса, край която Толстой прекарва последните часове преди заминаването си в нощта на 28 октомври 1910 година /когато е искал да отпътува, може би, за България /. Романът на Достоевски “Братя Карамазови” е останал отворен на 359 страница…
Незабравимо впечатление оставя и библиотеката на Толстой, съдържаща 22 хиляди книги. Писател с широка европейска образованост, владеещ много езици, той с неуморен труд достига върховете на различни области на знанието… Всеки предмет в този дом, поддържан с любов и грижа, трепетно приближава посетителя към света на големия творец.
Желанието на Лев Толстой е било да бъде погребан в любимата му местност “Стария Заказ”, за чиято красота е написал : “Излязох на Заказ вечерта и заплаках от благородна радост - за живота.” Под прохладата на големи дървета, спускащи плетеница от светлини и сенки - малка зелена могила. И нищо повече - и в смъртта природата си остава за Толстой най-добър другар. Но мястото на погребението му е свързано и с една мечта от детството, събудила в него мислителя и художника. Тя е породена от разказа на по-големия му брат Николай за заринатата в яснополянския край Стар Заказ зелена пръчица, на която била написана тайната за това как всички хора да бъдат винаги щастливи. Към тази тайна Толстой върви през целия си живот!
След смъртта на писателя царското правителство не предприема нищо, за да увековечи името му. И едва след победата на Октомврийската революция Ясна Поляна е обявена за музей - резерват и сътрудниците го съхраняват в автентичния му вид досега. Нещо повече, днес Ясна Поляна е и крупен център на научноизследователска работа върху творческото наследство на Лев Николаевич Толстой.
От откриването на музея през 1921 година досега са го посетили над 5 милиона души, като всяка година тук идват хора от над 70 страни. Всеки е воден от желанието да се доближи още до големия хуманист, да се преклони пред величието му. А какво друго е този стремеж, ако не доказателство, че зелената пръчица все пак съществува…

в. “Дунавска правда”, 4.10.1984 г.