Георги Н. Николов

Общите климатични изменения на планетата не подминават и България. Но по начин, определяем единствено като „политическо-фекален”. Доказателство е наскоро проведеният цирк за избор на конституционни съдии. Съпроводен, съвсем по нашенски, с вадене на кирливи ризи. С взаимни плюнки и престорено изненадани държавни муцки към поредния скандал. Вмирисал не само страдното ни обществено пространство, но и щатните приятели в Брюксел. Които продължават да ни „обичат” със закачена на носа си щипка. За да не усещат смрадливата политическа каша в държавата България. Поела уж, по думите на Крали Марко Борисов, устойчив път на европейско развитие. Добавяме - на куково лято…
Личността на Венета Марковска, номинирана за конституционен съдия и недопусната до клетва, не е тема на тези редове. Тя е само повод да установим, че институциите у нас са в краен раков статий на заболяване. Начело с погрешка наричаното „Народно” събрание, в което за госпожата гласуваха 127 тунеядци от три непонасящи се партии. Първите сигнали, че около нея има тъмни петна, доведоха до хвалебствено писмо с адрес Барозу от името на управляващите. После, както му е ред, зад хвалбите нещата се оказаха кални: конфликт на интереси, търговия с власт и служебно положение, редови полицаи - изкупителна жертва на лични пристрастия, броеница дарени имоти неясно за какво и т.н. Сепната от услужливия си махмурлук, прокуратурата също изтърси „нещо” срещу „неизвестен” извършител. Което бе тиражирано още в 2010 г., но услужливо изкарано на светло днес. Междувременно от Брюксел се чу за междинен доклад по въпросите на българското съдебно дередже. И изборното конституционно театро падна в локвата на кварталната драматургия. „Борисов моли Марковска да се откаже”- сочат медийни заглавия. „Марковска не ще да се откаже”- констатират други. „Ще чуе ли Марковска Борисов?”- питат трети. „Марковска не чува Борисов”- заключават следващите. А какво заключаваме ние? Естествено, видното, което боде зъркели от километър. То е, че съдийката, близка до висши управленски кръгове, е удобна за туширане на всяко несъгласие със своеволията и грабителството им. Никой не е предполагал, че европейските приятели ще реагират адекватно и критично. Не като приятели на чашка след някой селски мач. Ами сега? Факт е, че международният имидж на България е крайно негативен. Независимо от бодряшките интервюта след всяко миткане по форуми тук и там. Поредният гаф с избор на конституционни съдии идва в повече дори на страна със затихващи функции, като нашата. И трябва мъртвата й физиономия да се боядиса спешно в нов розов цвят. Пак по известен сценарий. Сиреч, Марковска дава заден ход, на нейно място идва друг и всичко се забравя. Точно толкова бързо, колкото предизборните обещания на управляващите да са морален коректив на обществото. Да борят корупцията. Властта на забогатяващите от власт, олигархията, тоталитарното управление и пр. дъвки за наивници. Никой от тях не е мислил, че Марковска ще се опъва и няма да бие отбой. Което пък е индикатор, че и тя ги държи с факти, които, оповестени публично, ще са оглушителен шамар по пандурските им величия. Но тя се заинати като рак на бързей и отиде да се кълне за конституционен съдия, независимо от кандърмите. Стана нужно президентът, спешно включен в театрото, да играе ролята на обиден Зайо Байо. Проплаквайки, че не може да приеме клетва от човек със съмнителна репутация. И хлипащ да отнесе карантията си към по-ведри задачи. Например - да обединява нацията и да дава интервюта как България е оазис на добро и сполука. Толкова знае, баба Зайо, толкова бае. И това е нещо. Макар, че една вафла щеше да ни дойде по на място… Зад него се чу за импийчмънт, но у нас такива работи не стават.
Не ни и интересуват. Нито финалът на дунанмата „Марковска - Крали Марко - Зайо Байо - жална мати Болгария”. Страшното е друго: че институционализмът в България е фактически опорочен, присвоен от отделни наглеци и загробен. Той съществува единствено за ползване от висшата политическа власт и няма нищо общо с нас. С българското общество. В правораздавателните структури се спотайват овластени блюдолизци. Глухонеми слепци с гъвкави гръбнаци. Даващи пример какви да са другите надолу по административната верига. Ако искат да са в нея, пълнейки бузи с голямата лъжица. Наблюденията показват, че цари дисциплина и всички слушкат. А други отвън, чакащи назначение, за да слушкат, нямат чет и брой. Обикновеният човечец, молещ справедливост, трябва да притежава няколко качества: волско търпение, дълъг като на костенурка живот, магарешки инат и българска наивност, че някой го смята за биологична единица. Докато ги придобива, е хубаво да се занимава с иманярство. За да може да плаща 4% съдебни такси и всякакви берии, обслужващи глупостта му да търси правда. Или, по-вярно, от умряла законност среден пръст. Не ни интересува и предстоящият избор на нов главен прокурор. Нито на главен съдебен инспектор. Тук клонирането на овцата Доли също ще надмине себе си. Нас пък ще подмине. Защото, както вече казахме, ни е раждала, ражда и сега, българска майка бедняшка. Повече обяснения трябват ли?..
Не можем да чуeм дали трябват, или не трябват от шума на поредните ръждиви фанфари. Сега те скрибуцат по повод 20% отстъпка от цената на подавания у нас руски газ. Договорът за него, съвсем „случайно”, разбира се, съвпадна по дата с подписване на договора „Южен поток”. Изпаднали в транс от голямата победа над Русия, високопоставени примати не обясняват истината за 20-те процента. Тя е съшита с бели управленски конци: 11% миналогодишна отстъпка плюс 9% намалена цена на нефтените деривати. Естествено, измислената победа има мъничка цена. Че 15 г. България няма да вземе и лев от начинанието „Южен поток”. Нито на територията й ще припари алтернативен газов доставчик. Няма оценка за рискове по околната среда, но пък има голям праз за местното население. Защото цената на синьото гориво за домакински нужди ще се оскъпява, не обратното. У нас не се намалява нищо, освен реалните доходи на хората. Броят на самите хора в България - също…
Световната банка, която си няма друга работа, вече предупреди България за надвисналата демографска катастрофа. Тя и сега се вижда. В бързото обезлюдяване на населени места, във високата, ненавременна смъртност, тежки заболявания, сриваща се раждаемост. Пак според банката през 2050 г. населението в трудоспособна възраст ще е намаляло почти наполовина. Което пряко ще рефлектира върху недохранените пенсионерски кохорти. Предстои промяна в етническата физиономия на държавата. Ала кой му пука? Добавяме, че само за 2012 г. са фалирали 14 хил. фирми. Сред все още шаващите 47% изхранват само един човек - собственика. За икономически растеж не говорим изобщо. Нито за грижа към човешкия живот. Пак в настоящата година нови 53 хил. българи са заболели от диабет. Можем да изброяваме много още плашещи статистически данни, но и те ще са глас в пустиня. Някъде зад гърба на обществото, засега зад кулисите, се върши опасна игра с етничестото противопоставяне и религиозната нетърпимост. Така се отклонява гражданското внимание от официалната немощ да се осигури хляб и социално спокойствие. Приказва се само в бъдеще време. За допълнителен прах в очите правителствени куковци се канят да напляскат руснаците. Поскарват се на водещи европейски държави за финансовата им дисциплина. И горди до пръсване се хвалят как престъпността, която вече наднича и от пощенските кутии, била овладяна. Докога?
Докато съвременната история ни изхвърли от пазвата си като непотребни тахтаби. Които паразитират върху лицето на света, неясно защо. Но помним и свято тачим проверени житейски истини. Например: „Преклонена главица сабя не сече”, „Бежанова майка не плаче”, „По-тихи от водата, по-ниски от тревата”, „Не гледай на старшия в паницата”, „Дават ли ти - еж, гонят ли те - беж” и пр. Не протестираме, за разлика от съседните народи. Които иронично се уговарят да не шумят, за да не ни събудят. И добре правят. Щеше да е още по-добре, ако има кой да пази съня ни от мухите, които ни плюят с разбираема погнуса. Ех, тези мухи, тези мухи! Не знаят ли, че всеки разбира демокрацията така, както му отърва на страхливото заешко сърце?…