Анджело Амброджини, наречен Полициано (Angelo Poliziano), италиански ренесансов поет, драматург, критик и филолог, е роден на 14. 07. 1454 г. в семейство на юрист в градчето Монтепулчано, недалеч от Сиена, в Тоскана, откъдето идва прозвището му на латински - Mons Politianus. На 10 г. остава сирак. Завършва университета във Флоренция. На 15 г. превежда блестящо на латински език „Илиадата”, после и „Учебник” на Епиктет. Личен секретар, а впоследствие възпитател на синовете на Лоренцо Медичи. Професор по гръцка и латинска литература в университета на Флоренция (1480-1494). Автор на незавършената поема в октави „Станси на турнир” (1479, издадена 1518), посветена на по-малкия брат на Лоренцо Медичи - Джулиано и любимата му - Симонета Веспучи. Убийството на Джулиано по време на заговора на Паци през 1478 г., както и смъртта на Симонета, принуждават поета да прекъсне работата си над произведението. Написва за придворния театър в Мантуа по време на карнавала поемата (пиеса в стихове) „Легенда за Орфей” (трагедия, 1471, пост. 1480, изд. 1494) - първият образец на светска ренесансова драма на национален език. Автор на историческото полемично есе „За заговора на Паци” (1478), филологически студии, балади, канцони, елегии, буколически поеми, епиграми. В творчеството си черпи от античната латинска литература и народната италианска литература. Покровителстван от Лоренцо, Полициано съставя първата антология на италианската поезия на народен латински (волгаре), наречена „Арагонска сбирка”, включваща текстове от поети от сицилийската школа до съвременни. Изпратен от Лоренцо Медичи, създаващ по това време голяма библиотека, да търси древни ръкописи в различни италиански градове (Болоня, Ферара, Венеция). Проявява се като ерудиран познавач на класическите творби в своите „Praelectiones” („Встъпления”, 1480-1486) - събрани встъпителни лекции към коментираните от него антични писатели. Създава „Смес” - сборник в 2 т. с критически филологически бележки за произведенията на гръцки и латински автори, първата част на който излиза през 1489 г., а втората е отпечатана едва през 1972 г. Умира на 29.09. 1494 г. във Флоренция. Същата година в Болоня излизат за първи път произведенията му на народен латински, а след 4 г. - и събраните му съчинения на латински и гръцки. Образец на прозата му са неговите писма и дневник. Цицероновският стил на писмата му се съчетава с непринуденост и остроумие. Нови издания на „Орфей” и стихотворенията на Полициано се появяват през 1863 и в 1885 г. (и двете - във Флоренция).

Публикации:

Поезия:

ЕЛАТЕ В СВЕЖЕСТТА ЗЕЛЕНА…/ превод: Драгомир Петров/ брой 45 ноември 2012