Анита Коларова

Размисли върху турския хит и „мегапродукция” „Великолепният век”

1. Уводни думи. Рекламата

Тези, които не са гледали филма, не знаят за какво иде реч.
Които го гледат, заплесват се и му вярват, са за съжаление.
Които го отминават по патриотични съображения, са си заровили главите в пясъка.
Защото това е един нагъл сериал, с камуфлажната одежда на любовен, излъчван засега „само” в 14 държави.

Говори се, че сърбите са спрели „Великолепният век”.
Твърди се, че в самата Турция зрителите му са разделени на два лагера, защото филмът не е в синхрон с реформите на Кемал Ататюрк и откровено работи за реабилитирането на Османската империя - тайна и явна цел в днешната външна политика на Турция. Да си спомним един от ултиматумите й, отправен наскоро към ЕС: „Или ни приемате, или ни губите!” Коя държава, член или кандидат за ЕС, си е позволявала подобен ултиматум? Наскоро Турция подхвърли и това, че ще излезе от НАТО!

Последваха и други „събития”.
Намеците, че Тургут Йозал е отровен у нас, раздухвани в новинарските емисии.
А доказателства? Независими компетентни органи? Няма ги.
Досега Турция ни оказваше натиск чрез търговия и внос на свои стоки, чрез нерегламентирани връзки с наши продажни управници и основно чрез ДПС.
Ахмет Доган се самопровъзгласи за стожер на „етническия” мир?!
Сега политиката на Турция навлиза в нов етап. Тя не е вече буфер между нас и Саудитска Арабия, а точно обратното. Нещо се мъти.

Турски гастарбайтери в Германия и Холандия са протестирали с искане да се цензурират сцените на насилие в сериала. Но пребиваващи на работа във Франция във възторг са скандирали: „Турция на три морета!”

Нямаме читаво министерство на културата, нямаме кинокритика, нямаме и така нужната ни в този случай цензура. Но пък имаме купени медии, които направиха нечувана реклама на сериала. Включи се дори и Българското национално радио!!! Впръскваше ежедневно във вените ни отровата, че султан Сюлейман Втори, наречен Великолепни, превърнал в свое поприще въртенето на ятагана, е по-велик от Александър Македонски, друг известен завоевател. Слава богу, че тази реклама по радиото спря, но канал ТВ 7 излъчва сериала в праймтайма и по време на национални празници. Спящият и късоглед Съвет за електронни медии уж бил разпоредил да се изключат някои от епизодите. Кои от тях? Може би с отсечените и провесени за назидание на предателите глави? Да вярваме ли? Появиха се електронни студия, които гърмят: „Филмът, който разтърси света!” В тези студия се качват сцени от филма, разказват се биографиите на актьорите и сюжета до най-малките детайли. Появи се „френски” научно-популярен филм /клип/, кой знае защо илюстриран със сцени от сериала, където се твърди, че въпросният Сюлейман е забележителна личност, синоним на Златния век на Турция, при чието дълго царуване са построени най-много джамии, достигната е огромна икономическа и политическа мощ. Впрочем това е исторически факт. И ето, че пак допираме до Историята. Начин на употреба. Излъчването на този филм е парадиране с „ценностите” на радикалния ислям, завоалирано чрез „културни” постижения, за каквито кандидатстват епизодите на сериала.
Имам сериозни основания да се съмнявам, че по-горе споменатия „научно-популярен” филм е френски. Ако наистина е такъв, то неговият автор е от котилото на Александър Антонов, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски” по турска история, който твърди в една от рекламите по интернет следното: „Златният век на Османската империя. Тук има съвсем малко политика /спете спокойно, деца!/ и тя е на заден план /хвърляне на прах в очите/. Любовта между султана и Хюрем хатун , взаимоотношенията им са изведени на преден план. Има и модернизъм - не всички длъжностни лица в харема са показани. Например липсва Черният евнух, който е една от важните фигури в харема”.

Защо ли? Бихме попитали ние. Може би защото нелицеприятните неща съобразително се прикриват. Какви ли са били задълженията на Черния евнух? Чакаме историците да ни кажат. А какво разбира под „модернизъм” въпросният историк? Пестелив и лаконичен е. Господарките и наложниците в харема били с много широки деколтета, неприсъщо за епохата. Моля, това не е модернизъм, а капан за наивни. Веднага се хвърля в очи, просто няма как да се скрие, липсата на шалвари, фереджета и маанета. Кючекът, когато присъства тук-там, е хибрид между танците в Мулен руж и турските гюбеци. Вместо тях, напълно европейски копринени рокли и аксесоари. Италиански пиеси за цигулка, очарователни воали, поставени по главите на жените съвсем не по турски…
Продуцентите не са се скъпили за накитите и тоалетите, които нямат брой и чет. Само че и слепецът ще прозре: това не е модернизъм, а натрапване на фалшивата идея, че Турция дава тон в Европа още през 16 век в модата, в политиката, в културата, тази Турция, която си е осигурявала могъщество чрез зверства и войни, превземане на територии и избиване на хора по суша и вода, докато Западът, въпреки своите проблеми от всякакво естество, е обърнал глава към развитието на изкуствата, на великите географски открития, допринесли за напредъка на човечеството. Открития, дали мощен тласък на науката и индустрията, останали в историята на човечеството като ярък пример за силата и мъжеството на човешкия дух!

2. Сюлейман Великолепни

Ярка фигура в турската история, главен герой на захаросаната сапунка с вкус на бадемов шербет, син на султан Селим, наричан още „Явуз”, сиреч ужасен.
Сериалът се опитва да втълпи на лековерните с похватите на романтична приказка а ла Шехерезада колко великодушен е той, колко справедлив към робите, колко обичан от народа си. Как принципно спазва изкованите от векове закони на Високата порта в името на Аллах и като опитен кормчия води държавата към просперитет.
„Вие ще почувствате, казва се в една от рекламите, законите на Османската империя и, въпреки нейните престъпления и жестокости, ще забележите и човешката страна на нещата.” Какъв абсурд! Да затвориш очи за престъпленията и жестокостите, прикрити с бели конци от самите създатели на филма и туширани чрез бързо сменящи се черно- бели кадри, и да видиш „човешката страна”? А коя е тя? Може би ще я „открием” в „доброволното” приемане на исляма? Насилието като метод, за което има хиляди доказателства не само в българската история, е пълна измислица, внушава филмът. Но има документи, господа, вие не сте сами на Балканите и в света. Библиотеките и научни институти са пълни с такива. Не забравяйте и не разчитайте на късата ни памет!
Да, ислямът се приема доброволно, с чисто прагматична и користна цел, от украинката Александра, която се стреми към властта, а за целта трябва да е правоверна. Практичността на тази жена, наречена впоследствие Хюрем Хатун, която лесно забравя в обятията на Сюлейман първата си любов, убитите си от ордите баща и майка и ловко измества законната жена на султана, е частен случай, от който създателите на сериала извеждат правила - приемането да исляма е ставало „доброволно” за радост на Сюлейман и неговото обкръжение.
Този ли е благородникът, който призовава: „Убивайте!”, който преди лов, учейки първородния си син да борави с лък и стрела, го съветва да мисли, че се цели във врага, за да възпита чувството на омраза в детската душа от най-ранна възраст, който провежда сеансите с дивана като наместник на Аллах на земята, без да зачита ничие мнение, от който треперят всички, който безмилостно превзема Белград с топовете си, изпълнен с жестокост към населението му, и се устремява към о. Родос с още по-хищна ярост? Да граби ненаситно данъци от завладените земи и народи с политиката на османската империя „Разделяй и владей!”
„Ще поговорим културно и после ще сринем всичко с ятаганите! - правило номер едно!
С каква наслада изрича Сюлейман пред пратеника на Венецианската република, че Мартин Лутер с неговото учение ще внесе разкол в християнството, което се и сбъдва. От това печели ислямът!
Нима случайно папа Климент седми, глава на римокатолическата църква, и маджарския крал Лайош, и венецианският пратеник, носещ дарове от дожа на Венецианската република, са показани като жалки васали и карикатури? Със същите бои са обрисувани и българите, които уж много са „добрували” по време на турското владичество. Чак преливали от щастие! Не е ли в днешно време излъчването на филма добре обмислено предизвикателство?
Тези, които се подчинят, ще добруват, за останалите - ятаган! - ето политиката, която следва Сюлейман Великолепни. Той се размеква, когато слуша цигулката на Ибрахим паша или когато милва главите на децата си, но същите окървавени ръце коват вериги. Голямото му „човеколюбие” отсъжда хладнокръвно посичането на синовете на родственика му Джем султан*, както и на самия него, защото е приел християнството. Каква толерантност!
В мене са златото, силата, властта! - казват изпъкналите от орбитите сини очи на кървавия, по турски благороден владетел. „Ако не харесам портрета си, ще ти взема главата”, заканва се той неведнъж на художника, дошъл от Крим. Какво „внимание” към хората на изкуството! Пред Господаря всички стоят на колене, целуват ръцете, края на кафтана му, не смеят да вдигнат очи и излизат заднешком: паши, бейове, стражи, придворни, велик везир и фаворитки. Великолепието на този век не е в духовното величие, а в кървавото злато, което изтича към империята след падането на Константинопол, символ на християнството /1453/, от Близкия Изток, Мала Азия, Северна Африка, свещените градове Мека и Медина, Югоизточна Европа. Горда с моята родина си мисля, не без вътрешно вълнение, колко велика и наистина великолепна е предренесансова България при княз Борис Първи, приел християнството и посрещнал с почести Климент, Наум , Ангеларий и Горазд. За да създадат научни школи, да подготвят ученици, чието дело не само ще процъфти, а ще даде ярки плодове! Ще подготви Златния век на България! За да бъде, уви, по-късно унищожено делото на Българския ренесанс /при Симеон/, да се спре развитието ни с векове от кървавия турски ятаган! Да, Борис дава заповед „На колене!” И падат на колене и боляри, и народ, но не пред неговата особа, а пред Кирилометодиевите 36 български букви, тези стълбове, както ще рече той, на държавата. Тази сцена от българската суперпродукция „Борис Първи. Покръстването” е много по-изтънчена и духовно извисена от всичките напъни на „великолепния” турски сериал, чийто сценарий откровено фалшифицира историята, чието действие е мудно като турско маане и чиито батални сцени са правени с компютър, без живото и автентично участие на стотици войни, както бе при българските исторически филми от близкото минало. С какво се хвалят толкова османлиите през 16 век? С откраднатата от арабите азбука, която Ататюрк ще замени с латиницата през 1928 г., със златото си, с многоженството и решаващия всичко ятаган? Къде са техните художници и архитекти, та наемат такива отвън? Дори от България! И затриват чуждата култура и Ренесанс, родили се във времето много по-рано. Нека си спомним, че след падането на Търново /1393/ разкошното Четвероевангелие на цар Иван-Александър с 366 многоцветни миниатюри, наречено още Лондонско, е трябвало да бъде спасявано от техните орди и през Молдова след много митарства е достигнало, за да остане до днес, в Британската библиотека наред с Видинското, оценявано от специалисти като безценно съкровище, част от европейската култура. България губи книжовните си школи, губи аристокрацията си, а опазените й културни ценности минават по въглени като нестинарски заклинания с Божията помощ. Всички треперят от Сюлейман. Често пъти и собствената му майка, дъщеря на Кримския хан, защото, колкото и да я уважава, впрочем повече показно, той е напълно авторитарен и непредсказуем. Коя жена ще прати на смърт заради друга, с коя ще се забавлява, как садистично ще се наслаждава от треперенето на най-приближения си довереник, знае само той. „Културата” му се изчерпва в наизустени стихове от Корана и един-двама турски и арабски поети, в правенето и шлифоването на накити, в ездата и забавленията с жени. Военните грабежи за него са еманация на висши добродетели! Трябва да се признае, че Халит Ергенч се справя отлично с ролята, но понякога и на него сякаш му е неудобно от откровените лъжи в сериала.

Еничарският корпус

Една от целите на филма е да ни убеди, че еничарите са давани доброволно от християнските семейства, за да добруват. В епизода със срещата на Ибрахим паша, достигнал ранга главен везир, с бедния си баща, гръцки рибар, бащата, виждайки сина си така по царски пременен, след като много години го е мислил за умрял, произнася : „Добре че те дадохме навремето на османлиите!”. Вярно е, че еничарите са на заплата, която не е била малка, но не са имали право да се женят и единственото им поприще е военното. Някои от тях наистина са се издигали, но колко са ставали велики везири? А дали е вярно твърдението, че всяко християнско семейство е посрещало едва ли не със задоволство изпълнението на тъй наречения „кръвен данък” /„девширме”/? Че защо е наречен тогава „кръвен”? Нима, ако в едно християнско семейство има шест-седем деца, някое от тях ще е по-малко мило на майка си и баща си и откъсването му от живата плът на българския ген е посрещано, както твърди прословутият журналист и туркофил Иво Беров, като спасение от немотията /комар ги ухапал българите!/ А възпитаването на еничарите във фанатична омраза към „неверниците”, към които спадат и родителите им, този факт се премълчава във филма. Гордост на Османската империя, сочен за пример с дисциплината си, еничарският корпус е жаден за кръв и злато.
В един от епизодите еничарин се възмущава пред друг, че за сватбата на султанската сестра са изпразнили хазната. Другият отговаря: „Спокойно! Султанът ще ни поведе в поход и ще я напълним!”
Бунтът на еничарите в сериала, свикнали на грабеж и насилие, когато в отсъствието на султана се насочват към сарая му, ми напомня ония случаи, когато любители на агресивни кучета ги хранят със сурово месо, организират боеве между тях със залагания, за да станат накрая сами жертви на побеснелите животни! Като възмездие.

3. Харемът - държава в държавата

Място за интриги, завист, ревност, шпиониране, разврат, извращения, тъпоумие. Въпрос на чест е коя от наложниците ще спи с Господаря. Коя ще бъде „удостоена”. Още на прага на харема на момичетата, които страдат по родните си места и близки, се внушава: „Вие сте собственост на султана”! Това не значи ли робини? Наложниците живеят в клетка, „златна”, но клетка. Те нямат криле, нито права. Свободата да се разходиш из полето, да послушаш песента на славеите, недай боже да обикнеш някого, освен султана, в този развъдник на покорство и скудоумие, е абсурд. Никакво човешко достойнство! Всяка от новодошлите получава ново име - грузинка, арменка, българка, гъркиня, унгарка, черногорка и т.н. трябва да носи турско име. Така че, господа сценаристи и вие, българи с турско самосъзнание, знайте, че преименуването не е български патент. С векове по нашите земи се потурчват стотици селища, върхове, реки… И още нещо. Всяка красавица се преглежда от нарочно лице - коси, очи, зъби и… други „подробности”. Главният евнух знае всичко за всяка. Миризми на гюл и смрад! Нима може да е истина, че една наложница, взета насила за харема, продадена като робиня по турските пазари, мечтае да се превърне във фаворитка? От 200 наложници в харема, много посърват незабелязани. Цъфналата клонка прецъфтява, останала без личен живот. Тя има „свободата” да напусне харема, едва когато повехне. Кому е нужна тогава?
Но сценаристите са сигурни, че всички са щастливи. Втората по власт след Сюлейман Великолепни, Валиде султан е с часове пред огледалото, заповядва на подчинените, хапва пилаф и локум, подбира венециански коприни и персийски кадифета, гали принцовете и осигурява… развлеченията на сина си в божественото му ложе.
Всеки нормален човек би се погнусил от ритуала на „подготвянето” на избраницата за „любовната” нощ, която едва ли е любовна, тъй като султанът още на другия ден забравя лицето на „любимката”. Но какъв е този ритуал, за който стана дума? Цяла свита от специално назначени помагачки, водени от главния евнух, придружават „щастливката” до хамама. И почва голямото къпане. Като че ли тези жени се къпят само когато им предстои среща с господаря! Оттогава ли е останало турското: “Честита баня!”? Така изкъпана и нагласена, щастливката отива в покоите на Господаря с придружители. Когато Султанът се появи, със сведен поглед тя трябва да допълзи на колене до него и да целуне… килима пред краката му. Този обичай със силата на закон е спестен на зрителите. Целува се краят на кафтана, някак си по-цивилизовано е.
Коя ще роди най-много деца от султана, в това е надпреварата. Дивите закони на османското мислене раждат кръвопролития. Любовта се третира като престъпление и се наказва най-жестоко, защото в пълна сила действа уговореният брак, а престъпването му се наказва със смърт. За освежаване на турската кръв деца на султана раждат красиви и здрави жени от други племена и народи. Едно от тях, момче, може да не е първородното, ще стане султан. Другите деца от мъжки пол се избиват. Впрочем сериалът продължава. Тепърва ще се лее кръв!

РАЗВЛЕКАТЕЛЕН СЕРИАЛ? НЕ, МАНИПУЛАТИВЕН!

Пречупеният гръб

Играта на актьорите няма да коментирам. Не те са обект на моите размисли. Но ще посоча изключително еднообразната и слаба игра на актрисата, която изпълнява ролята на украинката Александра. Всеки персонаж е натоварен с важна цел, а тя е да се изтъкнат турските „добродетели” и да се пренапише историята на Османската империя. Има много сцени, които предлагат раболепието за еталон, но една от тях е връх. Преди да направи Чужденеца Ибрахим паша пръв везир, Сюлейман го унижава като пребито куче, кара го да пълзи като червей, готов да бъде стъпкан всеки миг. Другият пък, обезумял от страх, отговаря, че с радост ще умре за Господаря! Та той дори и не мисли да попита защо е осъден! Ах, как се гаври падишахът? Морковът или тоягата? О, не! Развалил годежа на сестра си с туберкулозния син на предишния главен везир, той е решил да я даде на тайно влюбения в нея Ибрахим. Да, но Ибрахим, който няма знатна кръв, трябва да си плати този грях.
Сюлейман Великолепни е садист.
Ето, той бавно пристъпва към прегрешилия. В едната ръка - закривен турски нож, в другата - везана торбичка.
Избирай! - нарежда той на Ибрахим. А какво има в торбичката? Змийче с остри зъби, отрова?
Камерата следи лицата и на двамата в забавен каданс.
Полуигра. Полуекзекуция!
Единият преживява насладата от садизма си.
Другият умира хиляди пъти, щастлив, че съдбата му се определя от всесилния Господар. Оказва се, че в торбичката е печатът на империята и Ибрахим ще бъде отсега нататък велик везир! Но Ибрахим не ще забрави прелюдията към високия ранг.
А каква ли ще бъде по-късно съдбата на Ибрахим? Във всеки случай - пречупен гръб.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Българино, помни своя род! Искат от теб да бъдеш толерантен с нетолерантните!
Сериалът изпълнява поръчка, намеренията му са прозрачни.
Той прокламира:
- Раболепие и пречупен гръб като еталон на поведение.
-Унищожение на съпротивителните сили на всеки, който не е турчин по вяра и самосъзнание.
- Господство над други народи.
- Световна победа на неоислямизма, отслабване на всички останали религии, реабилитиране на Османската империя с цялото й мракобесие, загърбване на постигнатото при Ататюрк. /Заканите на имамите от Пазарджик, че може да настъпи „ново Косово” са в унисон с филма/.
- Пренаписване на историята на българите от гледна точка на Турция. / „Груба намеса в историята” - така окачестви акад. Георги Марков процеденото през зъби от Доган, че Балканската война била „етническо прочистване”!
Съпругите на имамите в Пазарджик са забулени от главата до петите.
Не мислите ли, че техните предшественички във „Великолепният век” са твърде разголени? Къде са техните „бурки”?
Мракобесие в действие!
Сега вярвате ли, че в този филм няма политически цели? Че е създаден за развлечение? Но той не отговаря на исканията за добросъседство на съвременните обикновени трудови хора на Република Турция, които не споделят неговите послания. Над 300 журналисти протестират в турските затвори с организирана гладна стачка против погазването на човешките права. В Германия, където бе на посещение, Ердоган има нахалството да нарече стачката „шоу”, което скоро ще спре. Гладна стачка правел само един и скоро щял да я приключи.
Тъжно. Тъжно и опасно.
Българският зрител не би гледал подобни фалшификати, ако нашето кино не бе в такъв чудовищен упадък, ако бездарници не бяха обявявани за „звезди” и ако американските екшъни, фентъзи, трилъри и плоски комедии не предизвикваха отвращение.
Българи, пазете достойнството си, гледайте с критично око този филм! Защото той е ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!

—————————–

* Джем - историческа личност, герой на българския роман „Случаят Джем” от Вера Мутафчиева