Красимир Едрев

ЗА ДОБРОТО МОМИЧЕ

От небето
се откъсна звезда
и полетя надолу.
Ти затвори очи,
пожела си щастие.
Когато погледна,
видя звездата отново.
Блещукаше в калта.
Наведе се
и я взе.
Вдигна очи
към сиротното небе.
Оттам
повяваше хлад.
Звездата пареше
ръцете ти.
Въздъхна по детски
и я подхвърли
нагоре.
Тя зае мястото си.
Блесна силно
като желание.

Никога повече,
никога повече
не видя
падащи звезди.

НЕУМЕСТНО

Любовта е нишка,
опъната помежду ни.
По нея си предаваме
различни неща – най-вече думи.
Умението
да говорим помежду си
превръщаме в стихове,
които,
знае ли някой защо,
наричаме чувства…

И макар да има само Сега,
ако утре не те почувствам,
вдругиден нишката
ще се скъса.
И ще паднат на земята
двата й края. Твоят и моят.
Сгърчени като червеи,
ще се заровят в пръстта,
ще я разрохкват
и подготвят
за ново начало през пролетта.

Та значи, казвам,
случва се понякога
да има полза
и от любовта.

ОБРАТНО

Обратно е.
Любовта е Бог.

Няма те… Няма те…
Никого не попитах за теб.
Никому не повярвах, че ти си.
Никой мой сън не те е запомнил.
Няма те… Няма те…
Никога не съм те очаквал.
Никъде не съм те посрещал.
Нищо нямам от теб.
Няма те… Няма те…
Никакъв начин да те открия.
Никак не мога да те запазя.
Ничия тайна не е по-тайна от теб.
Няма те… Няма те…
      Нямането на теб
          е любов.

МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ

Разболя ми се усмивката.
И не мога да я достигна,
и не мога да й помогна.
Тя е много далече…
Помолих се на Бог
да оздравееш.
По-близо е
до мен.
Казваш,
в сърцето ми бил.
Помолих се
три пъти.
Не ми отвърна.
Той
не отвръщал.
Но пък
сърцето ми се усмихна.

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ

Вървя по стъпките ти. Те
ту близки ми се струват,
ту далечни.
Превеждат ме
сред древни руини

и ме завръщат
във един следобед…
Но мракът пада отведнъж.
Във тебе пада
и във мене.
Като преграда помежду ни.
И ти не чуваш
как ти казвам:
- Лека нощ.

Вървя по стъпките ти…
И ги чувствам –
извивка на усмивка
/от петата до стъпалото/
със капки нежност
във ъглите…
По няколко
за всяко пръстче.
Усещам твоето присъствие.
Разбирам тялото ти с моето.
Разбирам!
Телата ни, затворени
отвсякъде,
са малки съдове за тъмнина
и много мънички за топлина.
Надничам
и не виждам,
как отвръщаш:
- Лека нощ.

Вървя по стъпките ти…
Те проникват в мене,
разхождат се
във тъмното отвътре,
докосват капилярите ми
и кръвта изтръпва.
А аз ги знам къде отиват.
Зная!
Където ще напишат
между клапите:
- Да бъде светлина!
И Лека нощ…