Красимира Василева

ГОРЧИВА ЧАША

Не си останах в кухнята и при децата,
крилата на душата си потърсих.
Не подозирах, че ме чака самотата
и че илюзиите ми ще свършат.

Горчива чаша е човешкото познание,
по-лесно е, ако не я изпиеш,
ако не знаеш бил ли си от званите
и всеки порив в себе си изтриеш…

Но Господи, Ти даваш според силите
товар, какъвто всеки заслужава.
Приемам както всяка Твоя милост,
така и болката, ако към Теб ме приближава.

ПОДАРЪК

Един подарък светеше в тревата,
а тя не беше окосена.
Затичах се и паднах на земята.
Ударих се и дойде време
да осъзная своите миражи.
В неокосената трева приседнах.
Дали подаръкът бе важен?
Той беше ли, не беше ли, не зная -
остана само маранята.

Така природата играе
с илюзиите на душата.

ЛУДАТА

Тя идва изневиделица и без милост
и преобръща всичките ти сметки.
Не пита дали имаш сили,
дали си сам и дали ти е лесно.

Поднасяш й свеж поздрав за закуска,
стихче и песен за обяд и за вечеря,
във мисълта си въобще не я напускаш,
с надеждата да стане по-умерена.

Но тя не знае граници и иска
докрая всичко, няма средни пътища.
Не я ли следваш, лудата и истинска,
изчезва и не се завръща.

ПРОСТИ МИ

Отдавна любовта у нас
не жари на живот и смърт.
Щом непремерено издигне глас,
се удря във сърдечна твърд.

Опасна е, си казват, тя е лудост,
как ще живеем във панелите със нея?!
Опасна е, макар да ражда чудо,
по-лесно е във безопасността да тлеем.

Да, има сигурност без плам,
умора, поза и забрава,
и тъжен избор да си сам.
Прости ми, Боже, ако не съм права…

ТЪГА

Ако душата можеше да се отдалечи от тялото,
веднага би дошла при теб, любими.
Пламтящата си нежност би ти дала
и би останала при теб завинаги.
Да би могла, но ние не сме ангели,
душите ни пътуват само мислено.
В това е моето забулено страдание
и моята тъга от тази истина.

БЕЗСМЪРТНА

Безсмъртната любов не е измама
и винаги намира свойте рими.
Яворов навярно щеше да го няма,
ако не беше Тя. Ако не беше Мина.

Каква любов?! Един копнеж потаен,
несекващ порив и мъчително сияние,
изгряло в тях, но неугаснало след края им.
Една любов с небесни очертания.

***

Радостта, която като ангел
изгрява в озарените простори…
Такава радост - светла панделка,
летяща над земята и над хората.
Хвърчило, пуснато на воля,
без плът и вече само символ.
За тази радост аз се моля.
Жадувам танца на душите,
зареяни нагоре във Всемира.

БЕЗПЛЪТНОСТ

Да чувстваш, без да си докоснал,
да вярваш, без да си видял -
това е чудото на чудесата.
Постигнеш ли го, стихва всяка жал
и лумва тържеството на душата.