НЕКАИЛИНИЦИ
На Димитровден 1865 г. е осветена църквата в село. Не искали нашенци да кръщават децата си, не щели да се венчават в други села, искали си своя Църква и свещеник. Разрешението за строеж идва през пролетта на 1859 г. Шест години продължава градежът, шест години не кръщават децата си, не се и венчават.
Наближил денят за приключване на строежа, пратили трима до Митрополията да искат свещеник. Отказали им, нека предложат тяхно момче, нашенче, може да е неграмотно, но да е буйно и надвива турчетата.
Вървели тримата по обратния път, размишлявали кое да е. Сетили се за Джамовски Стефан. Младо, здраво - първо то донесло в село парче джам-стъкло и го поставил между керемидите на бащината си къща. Кръстили го Джамовския.
Той станал и първият свещеник в село. Първото дете, което кръщава, носи неговото име, той е наш прадядо. Поп Стефан е ръкоположен от от тогавашния Пловдивски митрополит Максим. Именно той обявява - на Димитров ден ще ни бъде Сбората, празника на селото. Изпратен е след това в Калофер да се дообразова, а след няколко години в църковната сграда Джамовския открива училище. От тридесет и девет къщя селото бързо нараства и минава триста…
Днес селата ни се управляват от друговерци, от другоселци, наврени снахи и зетьове. Не се свенят да променят и датата на Сбората, даже я свързват и личните си празнични дни?! Я на деца, я на внуци!
Харчи пари, думти другоселска музика, СБОРА е, големците водят хорото. Който има здрави зъби, рупа цигански шекер. В тристата къщя в село живеят има-няма осемдесет души…
Ами камбаната! Не стигнали парите, заредили се трудни години, а нашенци искали да е най-хубавата сред околните църкви и да се чува до всички съседи… Години по-късно Станьовски Кольо поставил условие - ще донесе камбана, но да му запазят гроб в двора на църквата.
Купил той клепалото, незнайно от къде, и го дарил. Изградили камбанария, сложили я, закънтял медният й език. Пратили и тричленки до съседните села. Да слушат - чува ли се там. Тричленката от Тюркмен - девет километра от село, твърдяла, че не се чува. На следващия ден всички тричленки отишли там - и Стамовския бил с тях. Едни чували, други - не, възникнал спор и не могли да се разберат. Стамовския се разсърдил, впрегнал воловете, турил чувал със сол в каруцата, натоварили камбаната и заминал. Върнал се след три месеца с нова, тя и досега е на църквата… Не зная да са я пробвали като предишната.
Станьовския дълги години бил писар в общината. По време на Балканската война през 1912 г. е мобилизиран като писар, въпреки преклонната си възраст. Пада убит на фронта. Камбаната бие дни наред за всеки загинал, била и за него.
В едно от селата, където търговците след войните продават най-много черен плат е нашето. Всички мобилизирани са тръгвали от Гергьов черква - на високата могила, на изток от село, изпратени от кмет и поп. Място, където всяко семейство има камък и на Гергьовден се отслужва молебен от попа. Пред всички минават навършилите пълнолетие младежи, демонстрират и военни познания. Къщята си разменят ядене, пиене. Свещеникът начупва питите с хляб и печените агнета…
Направиха паметник на загиналите във войните, имената им изписани, но това на Станьовския го няма. Бил възрастен, чува се и друго - не стигнало място за името му…
По времето на Ампаповия кмет го откриха, докараха от нейде и оръдие, сложиха го до паметника, насочено с дулото на изток… За ритуала по откриване на паметника влизало и биене на камбана. Като кмет - дръпнал въжето. С първия удар камбаната се пукнала. Нали съм в църковното настоятелство, Ампаповия искаше пълномощно да я замени с нова. Спомних си - отказа да го кръстим в църквата преди години.
Кмет и църква!
Думти, думти другоселска музика на кметска СБОРА. Големци водят хорото. Предната събота друговерци разбутаха камъните на Гергьов черква и разораха мястото. Води хорото, кметице, друсай снага, друсай, всички теб гледат. Ечи, бухти другоселска музика, лангуртят прозорците на къщята. Рупат цигански шекер, други ближат ли, ближат памук шекер.
