ПРЪСКАЙКИ СВЕТЛИНА
Каква велика находка е смисълът, скътан в знак, в звук, в картина, в образ! И какъв величествен храм изграждаме в душите си за първосъздателите, за онези, които сътвориха възможността за запазване през вековете смисъла и разширяването на територията на живота, на човешкия дух.
Възторжен е Петър Увалиев: “Букви хукват през страниците, духовни бранници, които напредват в строен ред и провалят прокобата на времето, брава на всяка забрава”.
В “Похвално слово за св. Кирил” Климент Охридски писа: “Както денницата, изгревайки по-късно, озарява със своята светлост целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, сияейки повече от слънцето с троечните си зари, просветли безброен народ, който лежи в тъмнината на невежеството… Той съобщи на всички народи скритите тайни, като ги предаде разумно с ясни думи: - на един с писмо, на други с проповед…”
Създаването на славянската азбука, на славянското писмо и четмо, е българската дан за Европа и света.
Замисляли ли сме се какво щеше да представлява Врачанският край без Черепишкия манастир, Калето в Мездра, пещерата със старинните рисунки и надписи в Старо село, без Тракийското и Рогозенското съкровище, без Градешката и Криводолската култура?
Какъв щеше да бъде до скоро 100-хилядният ни град без “Околчица” и легендата за Христо Ботев, без делото на Софроний Врачански, поп Тодор, без художниците Андрей Николов, Иван Лазаров, Пенчо Георгиев, Цено Тодоров, Борис Коцев, Иван Фунев, Найден Петков, Крум Панов, без Цветко Йорданов, Людмил Младенов, Илия Беширов, Цено Ценов, Тодор Ваков, Георги Тишков, Петър Къчев, без всички - защото не искам да пропусна никой!…
Какъв щеше да е той без писателите Орлин Василев, Стоян Ц. Даскалов, Тодор Харманджиев, Васил Воденичарски, Цветан Ангелов, Асен Босев, Иван Остриков, Лиана Даскалова, Орлин Орлинов, Димитър Светлин, Цанко Христов, Траян Първанов, Цонка Илиева, Георги Бончев, Кирил Торомански, без днешните усилия на Борис Крумов, Цветан Илиев, Минко Бенчев, Живко Сотиров, Здравко Недков, Любомир Пеевски, Иван Пенев, Яна Кременска, Людмил Рашев, Полина Лазарова, Светла Дамяновска, Виктория Иванова, Ани Николова, Галина Ганова…
Какъв щеше да е той без театралите Фратев, Димитър Панов, Итко Стоянов, Цветко Николов, Цако Дачев, Иван Атанасов, Иван Кондов, Цветана и Иван Гайдарджиеви, Леон Даниел, Васил Луканов, Никола Дадов, Ивайло Диков, Георги Горанов, Краси Радков… Без днешните артисти на Врачанския театър, ръководени от Анастас Попдимитров.
Какъв щеше да е без стотиците и хилядите учители, истинските апостоли на знанието.
Без музикантите Радосвета Бояджиева, Петър Ганов, Иван Йончев, Димитър Шонев, без онова поколение, което създаде Врачанската опера, без Пеко Тодоров, Арищиров, Георги Гетов, Бойчо Георгиев, Тонко Аспарухов… Без “Октет “Враца”, без днешната Врачанска филхармония.
Без Дико Илиевите хора!
Без архитектите на Враца.
Без танците на Цветан Тодоров.
Без професорите и научните работници.
Без Историческия музей и Художествената галерия.
Без библиотека “Христо Ботев” и без библиотеката на читалище “Развитие” .
Уж сме в ниското, а колко високи чеда даде и дава на Отечеството този наш недолюбван край!
Нали именно те правеха и правят света ни светъл и смислен.
Сега не е времето на будителите. Повечето от тях живеят в мизерия. Вторачени сме в хляба, в препитанието, някои във второто “първоначално натрупване”… Строят се къщи - дворци, безброй хотели по Черноморието, магистрали, метро в столицата. Не е лошо. Но без духовна светлина и най-благоустроените градове ще си останат недоразвити и бедни.
Някога Дядо Вазов извика през плач, заради неуважението към поборниците за народна свобода: “Бедни, бедни, Македонски, защо не умря при Гредетин!”
Защо трябва и ние да казваме на днешните будители: Защо не останахте при Гредетин, или поне не станахте мутри?!
Будителите събираха късче по късче историята и духовността на нашия народ, съшиваха тези късчета, за да ги оставят на поколенията. “Преди тях България беше силна, но не беше велика.” Днес задачата е еднакво трудна и еднакво велика. Истински ценените по света плодове от дървото на България са именно техните.
Каквото и да е, хора на духа - останете на поста си! Бъдете живи и здрави.
Над нас се издига “Околчица” и от високото Войводата наблюдава верните ни и неверни стъпки по майката земя.
Творецът излиза от тая земя, набира светлина и височина за трудния живот на човека.
Той осветява и земния и небесния път…
И върви след него по неясната жар, като по Млечния път, едно непечелившо, но яко българско племе.
