Димитър Василев

Тъжа за Тициан… Останал в гръб
на зрителите - скупчени пред Мона Лиза
(в ковчега стъклен - символ на безсмъртие).

За всички други в залата тъжа, дори
за Леонардо - от самия себе си
загърбен - с тази изкусителна усмивка.

Опитвам се да я намразя, но не мога.
А само ми е тъжно за добрия Тициан
от истински и мними Мони Лизи ощетяван.

Заглеждам го със всички погледи във мен -
щастлив, че мога да му дам утехата
на моето лице -
    от толкоз много гърбове
                                ранено.