Писмо на Янко Добрев до Вълко Марашев

Янко Добрев и Вълко Марашев в началото на 90-те

Вълко, привет!

Знам, че ще бъдеш изненадан от писмото ми, но то е в резултат от хубавата ти стихосбирка “Мълнии в мълчанието”. Четох я и си поплаках, защото чух гласа на Пеньо Пенев в тази книга. Трябва тебе да наградят на Пеньовите тържества, защото никой така не е разговарял с Пеньо Пенев досега… Евелла, Евалла се казва на такъв автор и приятел на Пеньо Пенев.
Просто съм изненадан и зарадван така, както не бих се радвал на мой успех…
За мене ти си вече оформен професионален поет със своя собствена физиономия, такава физиономия, каквато имат само талантливите поети и писатели…
Щастлив съм, че си мой приятел и че имаме вече в нашето поетично небе такава звезда като тебе, драги ми поете Вълко Марашев…
Завършвам като ти пожелавам все такива ярки постижения в областта на поезията и с нетърпение очаквам оная книга, която съвсем ще покаже на читателите, че Вълко Марашев е едно себично дарование, обречен на поезията, както аз на белетристиката…
Привет и на доброто семейство.

Твой завинаги: Янко Добрев

15.03.1991 г. Пловдив