Иван Енчев

Твърде много ми е приятно, че мога да кажа няколко приказки за книгата на Янко Добрев с великолепното заглавие „Сто мъжки въздишки” (1993). Приятно ми е не само поради факта, че в ръцете ни е една хубава стихосбирка, а и поради обстоятелството, че нашият мил познайник само след седмица ще навърши 22, пардон 72 години!
Ето как приказва за своите мъжки въздишки сам авторът: „Имам чувството, че мъглите по планините са образувани от моите въздишки по чаровните жени. Писал съм стихотворенията петдесет години, или на година по две, защото мъжката въздишка е стон, от който земята потреперва, както една женска сълза от влюбено око е по-силна от силата, която движи локомотива на влак…”
Това е предисловието на поета Янко Добрев. Нашият бай Янко, творецът, който доказа на живо, че за истински самороден творец няма строго очертани граници. Роденият за писател човек може с еднакво вдъхновение да твори както в областта на прозата, така и в полето на поезията. Ярко свидетелство за това са неговите досегашни книги. А те не са никак малко: „Катунът се засели”, повест, 1972; „Венчална вечер”, разкази и новели, 1981; „Бели ветрища”, разкази и новели, 1984; „Щъркелът Траклю”, приказка, 1986; „Момчето и огъня”, роман, 1987; „Под воя на кучетата”, разкази и новели, 1988; „Жълъди от Сакар”, разкази и новели, 1991.
И сега отново „Сто мъжки въздишки”, 1993, - второ допълнено издание! Всъщност може да се каже, че по същество това е една съвсем нова книга, макар че част от стихотворенията се повтарят от предишното издание със същото заглавие. Може би точно тук му е мястото да изтъкнем, че за доброто представяне на автора имат заслуга и другите участници в това литературно начинание. А това са редакторът-издател Иван Жеглов, рецензентът Марин Кадиев, художникът Добри Янков (син на поета, светла му памет!). Все в тази насока редно е да кажем едно чистосърдечно сполай на спонсора на изданието „Беттран”, ООД, Хасково.
Както стана дума, след деветте книги на Янко Добрев се нареждат сборници с разкази, новели, повести, легенди, приказки и един роман. И в самия край на това море от поетична сладкодумна проза проблясват двете стихосбирки „Сто мъжки въздишки” - любовна лирика. Скептиците, които не познават лично автора, сигурно ще въздъхнат: остави го, прехвърлил седемдесетте, пък окото му все на любов гледа! Така е, това е самата истина. Янко Добрев цял живот е бил подвластен на истинската поезия, а поезия без любов има ли?!
Новите лирични мъжки въздишки на поета звучат искрено, подкупващо и всеотдайно. Немалка част от тях имат посвещения на конкретни личности, близки и приятели на автора. Други пък на пръв поглед са без пряк адресат, но истината е, че всичко, до което се докосва перото на Янко Добрев, свидетелства за една високо поетична душевност, за която на този свят няма нищо по-свято от доверието в човека и красотата. Ала и те бледнеят, ако не са споени с топлотата и очарованието на човешката любов. Ще цитирам само една строфа от стихотворението „Любовта”:

Аз знам, започва от очите -
закон за стар, закон за млад.
Жените - слънце за душите,
без тях светът е мъжки ад.

Поетът Янко Добрев доста рядко се опитва да теоретизира и философства в произведенията си. И добре, че е точно така, защото неговата творческа сила е именно в първичното внушение на словесния материал. Всяко едно от стихотворенията му звучи непринудено, като че ли непременно изживяването се е случило лично с автора, като че ли изказано на един дъх, без никакво предварително отсяване на зърното от плявата. А всъщност това е измамно впечатление на несериозния читател, който не познава по-отблизо автора. Янко Добрев обмисля своите творби дълго и задълбочено. Макар че е надарен с дар слово, той никога не си позволява да предложи на читателя първата му хрумнала фраза. Поетът претегля на точни везни всяка дума колко тежи и чак тогава я поставя на мястото й в произведенията си.
Точно тук ще посоча цялото стихотворение „Кога пиша”, защото то е показателно за творческата лаборатория на Янко Добрев:

Пиша в малките часове,
затова, че е голяма обичта ми.
Във тях се раждат стихове,
наогнени от съня ми.
Стомана тъй се накалява
в жарилницата на пещта.
Във огън слънцето изгрява,
във огъня живее любовта.

Повече нищо не може да се добави. Това е истинската тайна на стиховете на Янко Добрев.
В стихосбирката „Сто мъжки въздишки” са включени любовните стихове на поета, които той е събирал ден по ден цял живот и все е мечтал да ги види най-сетне в отделна книжка. И сега, когато това е вече осъществено, той сигурно сам преценява, че не всички стихотворения звучат с еднаква убедителност, когато са поставени едно до друго, макар че иначе сами за себе са великолепни любовни отломъци. Авторът сигурно е искал да направи една по-обширна книга, в която да се поберат повечко от любовните му стихотворения, които са писани през различни периоди от живота му. В този смисъл тази малка книжка има характер на личен дневник. Тъкмо затова в нея ще намерите и стихове, посветени на майката, и стихове за любовта между мъжа и жената, и стихове за приятелството и всеотдайността. В повечето от тях наред с интимното чувство се прокрадва и една особено характерна за Янко Добрев самоирония като резултат от неговото превъзходно владеене на хумористичната ситуация в общуването с хората. С този негов дар Божи той може да се измъкне от всякакво житейско затруднение.
В тази книга има и такива стихотворения, които звучат като сентенции, извлечени от самата мъдрост на живота. Ето едно от тях. Озаглавено е „Брачна ирония”:

Обичат се, кълнат се в Бога,
животът им минава в смях,
а нощем в спалнята широка
разводът ляга между тях.

Стихотворенията в сборника са твърде разнородни и тъкмо това го прави по-богат. Любовното преживяване е показано откъм всички негови нюанси и проявления. Несъмнено това е така, защото тези творби са плод на дълги житейски наблюдения, оценки, преживявания на един човек с набито око и мъдра душа. Струва ми се, че най-вярно е предадена същността на истинската любов в стихотворението „Бодливата роза”. Ето как завършва то:

И за да те откъсне човек,
първо трябва да се убоде на тебе…
До красотата се върви по тръни.

В цялостното звучене на книгата по-особено изглужда цикълът „Гергьовски дъжд”, на който авторът е поставил подзаглавие „Стихове с фолклорен мотив”. Тук любовните стихове са по-тежки, по в духа на народната песен. Дори съвсем формално погледнато те са по-дълги, ала и по-драматични. И което е най-характерно за поета Янко Добрев, те отново изглеждат като случки, на които той е бил жив свидетел. Така пределно ясно и образно са показани чувствата на героите, че ми се струва: „Няма как да не станала тази случка! Ех, пустият му бай Янко, откъде пък ги намира всичките тия истории!”
А майсторлъкът на добрия разказвач, все едно дали е той белетрист или поет, е на друго място. Майсторлъкът не е толкова в темата и случката, а в оригиналното боравене със словото. Не съумееш ли да омесиш добре думите като хлебно тесто, никога от писанието ти няма да се получи свястна творба. Аз не се съмнявам, че тъкмо тук се крие тайната за успеха на Янко Добрев.
Нека към това прибавим и личното обаяние на писателя, за да проникнем още по-надълбоко в неговата същност като самороден талант, какъвто не се ражда всеки ден. А иначе едва ли някой би повярвал, ако не прочете биографията му, че отдавна е надхвърлил седемдесетте лазарника - толкова младежки изглежда бай Янко, защото духът му е младежки. Тъкмо този дух го крепи по дългите пътища от град на град и от село на село, за да е по-близо до своите литературни герои и до своите искрени читатели. Впрочем, какво друго ни остава, освен да му пожелаем още дълги години да се радва хем на добро здраве, хем на добра любов, хем на добри пътища!

(Слово за премиера на книгата „Сто мъжки въздишки” през 1993 г. в Хасково)