Генадий Велчев

ТЪЖНО

Какво носиш
в очите си
ще кажат,
ще кажа –
планините на
България.

И ИДВА ДЕН

И идва ден.
И повече не искам.

НА ЗЕМЯТА

Сол не се хвърля, приятелю,
солта се връща
на земята.

ПАМЕТНИК НА ЕДНА БЪЛГАРКА

Баба бурените
все плевеше,
те растяха,
все растяха.
Докато умре,
на баба
не й се
умори
ръката.
Тъй съм я запомнил
баба – дъжд
и слънце,
тя в лехата.
Кръста й е
над земята.

ЕДИН ЧОВЕК

Какво става.
Виелица.
Вихрушка.
Загубвам се,
за миг.
И тишина.
И нищо сякаш
и не се е случило.
Един човек
отива си
така.

ВИСОКИ ЕЗЕРА

Сини езера
аз виждам.
Сини езера,
родино.
Толкова съм
гледал към небето.
ТОЛКОЗ
черна работа съм
свършил.

ПЕРЛИ

Да спя,
да спя.
До утре,
до утре.
Огънче
бяло,
мое
измислено.
Там ще е хубаво,
там ще сме
истински.

АЗ ЖИВЕЯ

Бързината
важна е за
светлината –
царствено
ленив е
мрака.
Аз живея
като светлината.