Анита Коларова

(По разменени писма между Анита Коларова и Валентин Дишев)

Започвам със запознаване на читателите на „Литературен свят” с едно от наградените стихотворения. Случайно се натъкнах на него, ровейки в интернет:
ТРЕТА НАГРАДА ЗА ЛИРИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ НА ИМЕТО НА ПЕТКО И ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВИ - 2010 г. гр. Трявна

Колко прегазени кучета
има по тоя асфалт.
Слънцето горе се къпе
в алени Бахови фуги.
Някой ден някой, политнал
към сериала неделен
с калник ще пръсне лъчите му
и ще остане по синия
тесен небесен асфалт
купчина огнена козина.

Автор на това „стихотворение” е Евгения Панчева, професор по английска литература „ Средновековие и Ренесанс” в СУ „ Св.Климент Охридски”. Автор на колективния учебник „Теория на литературата: от Платон до постмодернизма”.
Не се наемам да търся смисъл в поетичните метафори на авторката, но бих се заклела пред себе си, че в горния текст не намирам нищо лирическо, а условията на конкурса са за лирична творба. Нямам и под ръка в този момент награденото с първа награда стихотворение „Йога”, но тогава, по онова време то бе публикувано и бях го прочела. То също нямаше нищо общо нито с Трявна, нито със Славейкови, нито с лиризма. Беше един празен, „постмодернистичен” текст. Ще посоча само, че през същата 2010 г. бях участничка в този конкурс със стихотворението си „Магия”. Мина много време от отчитането на конкурса и раздаването на наградите, които никак не бяха малки. Бях забравила за конкурса, тъй като не бях между наградените, когато получих на моя адрес следният мейл:
Здравейте. Стихотворението, с което сте участвали в конкурса за „Славейковата награда” не остана незабелязано от журито. То е сред 26- те стихотворения /освен наградените/, които журито отличи с включване в сборника, който би трябвало да излезе в резултат на конкурса /и за която публикация, съгласно условията на конкурса, сте дали съгласие, ако бъдете отличени и избрани/… Тъй като все още не е публикуван сборникът от миналогодишното издание, а съдбата на този от изданието на конкурса от тази година е съвсем неясна…по моя идея, съгласувана с организаторите /което не означава, че организаторите се отказват от идеята си да публикуват нещата на „хартиен” носител… когато намерят пари/, решихме да предложим на авторите на така отличените стихотворения те да бъдат публикувани в електронното списание „Кръстопът” /Тазгодишното жури се стреми н а и с т и н а нещата около конкурса да бъдат м а к с и м а л н о  п р о з р а ч н и /разр. моя/, а авторите, изпратили текстове, които са го впечатлили /дори и останали без награди/ да получат повече възможности за изява…
Ако сте съгласни за тази публикация - която ще посочва, че текстът е отличен от журито на конкурса с включване в сборника - моля, изпратете ми в отделно писмо, а не като отговор на това и именно на този мейл адрес, от който Ви пиша, текста на стихотворението, с което сте участвали, няколко думи за себе си и снимка /такъв е „стандартът” за първа публикация на автор в „Кръстопът”- да е съпътствана с кратко биографично представяне и снимка/… Ще се радвам, ако изпратите и още няколко Ваши текста, за последващи публикации, ако те са с качествата на този, с който сте участвали в конкурса.

С уважение: Валентин Дишев

П.П. Пиша Ви едва днес, тъй като едва вчера получих от организаторите имената на авторите /и начинът за контакт с тях/ на стихотворенията, които сме отличили. До вчера, за мен - както и за останалите членове на журито - Вие наистина бяхте само „номер” на стихотворение.:)

Това бе. Направиха ми впечатление три неща - че аз съм „номер” на стихотворение, че стихотворението, с което съм участвала в конкурса, е в някое кошче за смет, иначе защо биха ми го искали пак, и че журито е решило т а з и г о д и н а да бъде „максимално прозрачно” /за разлика от предната например/. Което пък ме наведе на мисълта, че навярно е имало скандал около наградите, както се и разбра. Ето какво отговорих:

Уважаеми г-н Дишев,
направих си труда да прочета награденото стихотворение „Йога”. Прочетох и мненията за него в интернет. Съгласна съм с всички, които не харесват стихотворението. Това е един аморфен текст, нямащ нищо общо с изискванията за лирично стихотворение. Освен това за мен стихотворения като това са вторична поезия - коментар на нещо прочетено, както е в случая - стихотворение на Вислава Шимборска. А и за тази полска поетеса нямам кой знае колко високо мнение. Отдавна е известно, че Нобел се дава вече по политически заслуги, а не по художествени. Макар че конкурсът на Трявна няма тематични ограничения, все пак вие от журито от хорски срам не се ли запитахте какво общо има с Трявна датата 11 септември и не е ли един елементарен реверанс към американското посолство и САЩ награждаването на стихотворение, което е инспирирано от текста на Шимборска? Връх в награденото от вас стихотворение е поантата, в която има термин, който трябва да се търси в речник. Теорията на изкуството /в т. ч. литературата/ твърди, че най-стойностните неща се отличават с класическа простота, все едно дали са класически или постмодернистични. /Виж Димчо Дебелянов, Атанас Далчев, Кирил Христов и др./ За съжаление, съм забравила коя е думата, за която пиша, но тя може да се издири в интернет, където стихотворението „Йога” може да се открие.
Подозрение буди и съставът на журито, все разни преподаватели от СУ. В състава му влиза и една поетеса, наградена в предишния конкурс!
Нямам претенцията, че съм написала шедьовър. Разполагам с далеч по-стойностни неща. Но се чудя на автора на награденото с първа награда стихотворение не се ли срамува поне мъничко, че е получил такава голяма сума за нещо некачествено, претенциозно, псевдофилософско и псевдомодерно… а автори с големи претенции и силни гърбове трябва да научат поне азбуката на поезията, защото и нея не знаят.
Молбата ми е да не печатате стихотворението ми, защото подозирам, че след този закъснял жест на отличаването му искате постфактум да умиете лицето на журито след големия срам. Тежко и горко на българската литература, ако навсякъде се натъква на такива „оценители”.

С поздрав: Анита Коларова

П.П. Отговор не получих. Но оня ден се натъкнах на един текст, рекламиращ електронното списание ЛитерНет, който ми подсказа, че безсмислиците продължават да се фаворизират и да печелят Големите награди. Този ще претендира навярно за такава.
Цитирам го без промяна в правописа:

Ако над теб премине и не те нападне значи
там нещо във очите
нещо във носа
или във вида ти има
или няма -
не си ядлив

и дори и да си онзи
     който дебне хищни птици

                           Юрий Лучев
                               „Хищна птица, не кво да е”

Моля, отворете на „Последно от списанието” на ЛитерНет, за да се уверите!

Бележка на авторката: Написаното не визира всички литературни конкурси, а само някои!

——————————

Малка справка:

Вислава Шимборска. Нобелова награда за поезия - 1996 г.
Стихотворението й „Снимка от 11 септември” може да се прочете в електронното списание LiterNet.
Написано е по повод падането на Кулите- близнаци в САЩ.

Стихотворението на Калоян Игнатовски „Йога” - Първа награда в конкурса на гр. Трявна „Славейковата награда” за 2010 г.- статуетка и 2000 лв., което е преразказ с разсъждения /доста мъгляви впрочем/ върху стихотворението на г-жа Шимборска:

Йога

заставаш зад каузи
участваш във впрягането на добрите енергии
с глас
ако не с друго
докато ехото на далечни и мрачни събития се уталожва
с прахта на вчерашните новини
Толкова години след трагедията
се натъкваш на „Фотография от 11 септември”
и единствените възможности на Вислава Шимборска:
да опише полета на скочилите от горящите кули
задържани към този живот в дългия миг
на фотографията
и да пропусне финалното изречение
в дългия миг на стихотворението
и понеже
някой в безсилието си
проявява пощада
И понеже - по-бързо или по-бавно -
всички летим
към обсебващия
талантлив финал
как да не ти стане още по-симпатична
тази „непривлекателна пустош”
дробовете ти да се изпълнят
с желание да си отдаден
между светлината и безсмислието
между намигването и амбицията
да се подписваш с глас
с действие „за” или „против”
да продължаваш с асаните* на четене и дишане

——————————

*термин от древноиндийската философска система „йога”