Диана Димих

Често ползвам софийското метро от станция „Сердика” до „Младост” и не спирам да се радвам на човешкото съзидание, на което дължим безброй улеснения в бита си. Но още при първото пътуване се заслушах в записания женски глас, оповестяващ спирките. Правилно ли чувах? „Фнимание, вратите се затварят!” На една станция звучеше като правилното „Внимание”, на друга - нещо замъглено между „В” и „Ф”, а някъде си беше направо диалектното „Фнимание”. Гласът - хубав, но изговорът - далече от книжовния. В метрото пътуват много деца и ученици, няма ли да приемат това произношение за нормално?
Стана ми задължително забавление „фнимателно” да следя предупреждението за вратите, а когато пътувам с приятели, се споглеждаме и разсмиваме при всяко потегляне от спирките. И други пътници забелязваха погрешното произнасяне и се включваха с подигравателни забележки, но изглежда никой досега не е сигнализирал, защото гласът продължава да звучи по същия начин. Вероятно всеки си казва: „Струва ли си усилията, едно и две ли са нещата, които преглъщаме…” Многократно съм се заричала да пиша по този повод, а и близките ми ме подканят, осланяйки се на журналистическия ми и писателски рефлекс. Най-после реших, че заслужава да се взрем и в наглед дребните „камъчета” и дори „песъчинки”, защото и те участват в натрупването на отрицателните ни емоции, и те са важни, увеличавайки товара от неприятни пропуски, смехотворни „издънки”, малки несъвършенства и очевидни недъзи в жизнената ни среда. Едно време подценяваха малките пропуски и ги наричаха „грешки на растежа”, но с годините те водеха до… растеж на грешките. И резултатите са известни.
В театралните академии има опитни преподаватели по сценична реч, с трениран слух за правоговора. Вероятно при следващия, коригиран запис, ръководството на софийския „Метрополитен” ще се консултира със специалист при избора на нов глас, без следи от местен изговор.