Гуидо Кавалканти

Гуидо Кавалканти (Guido Cavalcanti, не по-късно от 1259 или около 1250 г. - 1300), италиански поет и философ, представител на „dolce stil nuovo” - „Долче стил нуово”(„сладък нов стил”). Син на Кавалканте д’Кавалканти, когото Данте поставя сред еретиците (Х песен) на „Ад”. През 1267 г. се жени за Биче (Бетариче), дъщеря на Фаринати дел Уберти - водач на гибелините. Участва активно в политическия живот. Поддържа мирния договор на кардинал Латино (1280). През 1284 г. участва за първи път в заседанията на Общия Съвет на флорентинската Комуна. Заедно с Данте, (който в „Нов Живот” го нарича първи приятел) е от партията на белите гвелфи. От 1290 до 1295 г. е член на Общия Съвет на града. След като партията на гвелфите се разпада на група на Черки и такава на Донати. Кавалканти подкрепя първата и взема активно участие в борбата с противника. Публично убива ръководителя на черните гвелфи Корсо Донати. Заминава в изгнание в Сардзана (24.06. 1300). На 19.08. с.г. поради заболяване от малария му е разрешено да се върне във Флоренция, където умира няколко дни по-късно и е погребан на 29. 08. 1300 г. в църквата „Санта Репарата” (фундамента на която е открит под главната флорентинска църква „Санта Мария дел Фиоре”). Автор на сонети, канцони, балади, пастирски идилии, граматика и помагало по реторика.


Публикации:


Поезия:

ЦВЕТЯТА - ТУЙ СТЕ ВИЕ…/ превод: Драгомир Петров/ брой 44 октомври 2012