Иван Буюклийски

***
Пак чувствувам, родино, днес неясно,
че аз съм само шепа твоя пръст,
но че гори душата ти прекрасна
и в мене и в простора околовръст.

И сякаш днес разбрах, че няма нищо,
което да обичам на света,
освен небесните лазури чисти
и тая шир на родните места.

И аз усетих тука нейде, вътре
диханието ти, родино, пак.
Дочул на вятъра словата мъдри,
целунах тихо грейналия мак.

Сега съм само твоя син: израстнал
на таз земя, под тоя син покров,
и, вместо други дарове прекрасни,
поднасям ти синовната любов.

И твойта златна песен днес ти връщам,
която ти в душата моя вле,
когато растнах в бащината къща,
загубена в широкото поле.

Любов и песен - приеми, родино,
тоз свиден дар за тебе отреден,
а аз ще помня дълго, със години
възторга си в тоз ден благословен.

СЪРДЦЕ

Разтвори ти днес моите очи.
Разказвай ми, разказвай ми, разказвай,
сърдце. Аз слушам. Нежно ти звучиш
и друг светът пред мене се показва.

И сякаш никога не съм видял
безкрайното небе над мен тъй ясно
и нито тоя път тъй чист и бял
и нивите край него - тъй прекрасни.

И сякаш никога не съм любил
земята със такава луда радост,
овеса свеж, високо изкласил,
и мойта палава и жадна младост.

О, ако екне песен в тоя час
и ако чуеш думи непознати -
то от душата ми ще бъде глас,
политнал като птиците крилати.

Това е чуден час, прекрасен миг,
във който самата любов е слязла
от своите нестигани земи
и в мойто пламнало сърдце е слязла.

Бъди благословено ти, сърдце,
разкрило мъничката своя пазва
на любовта пред светлото лице.
Разказвай ми, разказвай ми, разказвай!

МИГ

Не чаках тоя миг: денят разтвори
над мене недостигнати криле
и синият простор ми заговори,
присрещна ме широкото поле.

Аз тръгвам без да знам къде отивам,
подмамен от вълшебни гласове,
а слънцето във мойта кръв прелива
възторга, който бодро ме зове.

В сърдцето ми избликва чудна песен: -
и тя е същата, що пеят там
по жетва, заморени и унесени,
жетварите сред златните жита.

И тя е същата, която аз съм чувал
в звънците на вечерните стада,
във тихий шум на пролетта нахлула
и в плясъка на речната вода.

Със звукове, които нежно галят,
таз песен казва хиляди неща.
Аз някога я слушах от кавалите,
а днес я чух във своята душа.

Гори, сърдце, и пей за тез долини,
за планините пей, за горестта,
която посред тъжните години
минава днес със мен по тез места.

Един и същи сок тече в дърветата,
сега и в мойте млади жили пей.
С години търсих те, любов, а ето те
самичка днес в сърцето ми запе.

УТРИННА ПЕСЕН

Една утринна песен звучи
във душата ми бодра, пречистена.
Едва днес аз разбирам, наистина,
тия слънчеви топли лъчи.

Аз разбирам, че в Божия свет
съм дошел да обичам просторите
и да слушам как мъдро говорят те
на света за великия ред.

И аз чувствувам: - мойта любов
неусетно пленяват лазурите
и забравям тъгата и бурите
на живота пред бодрия зов.

С просълзени от радост очи
аз вървя през гората разлистена,
а в душата ми бодра, пречистена
една слънчева песен звучи.

СТРЕЛИ

Сърдцето ми раняват сладко
стремглави слънчеви стрели.
Аз слушам как шумят оттатък
раззеленелите гори.

И гледам как полето чезне
под слънчевата ведра шир,
как лястовиците разрязват
небесния простор безспир,

как се издигат нависоко
или се спускат изведнъж
и как полето грей наоколо
усмихнато нашир и длъж.

Една прекрасна свежа пролет
отнесе всички ледове -
и ето светлия й полет
над равнини и лесове.

Пленен от тоя ден тържествен,
аз срещам бодри ветрове
и знам, че почват ново детство
нивя, поля и цветове.

И странна мисъл ме опива
под тоя чист небесен свод:
тъй миналото си отива
и иде новият живот.

ЛЯСТОВИЦА

Отсреща кърваво-червен
блести един съседен покрив.
Блестят във тоя слънчев ден
дори и камъните мокри.
Поглеждам небосвода син
и виждам първа лястовица -
с цвърчение го прекоси
и спря на телената жица.
- Пак свари ме във тоя кът,-
добре дошла, прекрасна птичко.
Ти през морята тежък път
пак прелетя. А тъй мъничка
си. Пламва пак животът тук -
виж как далеч дими полето
и слънцето със златен чук
кове злато върху небето.
Нали за тоз живот летя
през планини и океани?
А таз година пролетта
пристигна с теб много рано.
Дойди тук. Тихо е при мен.
Гнездо си свий на мойта стряха -
ей тук под покрива червен,
където два врабци се спряха.
А лястовицата стои
и сякаш слуша и разбира
таз обич, що във мен струи.
И литва с други към баира.

До вечерта простора син
кръстосваха безспир, летяха,
а другия ден украси
с едно гнездо и мойта стряха.

ДВЕ ЛЯСТОВИЦИ

Пристигнали във тоя град,
нечакано на мойта стряха
две лястовици - авангард
на хубавите дни - се спряха.

Но пак едната полетя -
перце от нея падна в двора -
след нея другата и тя
в синевината литна горе.

И там, в небесния простор,
една дъга във миг извиха
и радостно над моя двор
те пролетта оповестиха.

И пак политнаха. А там
отсреща - други изхвърчаха
и над познатите места
след първите две полетяха.

Две лястовици - две стрели
пронизаха навред простора,
а ей и другите, дошли,
летят над къщи и дворове.

И всички лястовици днес
написаха ведно със тия
в миг пролетния манифест
върху небесната хартия.

МОМИЧЕТО И ПРОЛЕТТА

Момичето и пролетта вървяха
надолу из димящите поля
и, стигнали до село, леко спряха
потънала в зеленина кола.

Когато пак заминаха, запяха
дърветата, разцъфнали, след тях,
а край последната - най-низка - стряха
излезе босо мъничко дете.

Излезе и ръката си протегна
да хване слънчевата светлина,
а кучето пред къщата погледна
и легна върху топлата земя.

Момичето и пролетта, когато
видяха малкото дете така
да взема божието топло злато
с протегнатата си напред ръка,

засмяха му се нежно и стоплиха
те малкото му детско сърчице: -
от пътя си към него се отбиха -
да му погалят светлото лице.

А после те потънаха далече
в зелените пробудени поля,
и ето че едва се виждат вече -
по пътя към отсрещните села.

Един хлапак извика във нивята
към морните орачи: „Спрете, хей!
Я вижте как навред блести земята
и целият простор как днеска грей.”

Погледнали, орачите видяха
как във далечината най-подир
момичето и пролетта се сляха
със слънчевата топла, бодра шир.

ПРОЛЕТ

Аз чух как някой пристъпи,
радостно хлопнаха портите,
и светлина ме окъпа -
грейнало слънце в прозорците.

Спря се засмяно момиче
с две лястовици във пазвата -
в моята къща наднича
весело и ми приказва то.

Тръгна си. Сякаш го гони
светлата шир на полетата.
Гледам след него как рони
белия цвят от дърветата.

Виждам как вред са прострели
лепкави клончета сливите,
слушам момците запели -
знам, че са днеска щастливи те.

Тези потоци зелени,
дето люлеят ливадите,
зная, че днес са разлени
чак до горите прохладни.

Зная, че слушам как тича,
как с всяко стръкче приказва
туй светлооко момиче
с лястовиците в пазвата.