С Емил Манов разговаря Красимира Василева

- Вие сте творец със специфично излъчване… Как оценявате досегашния си път и кое считате за главното достойнство в душевността и поведението на писателя?

- В работата си съм имал и сполуки, и несполуки, но във всички случаи съм се стремил да бъда полезен на другите,на родината си и на своя идеал. В този смисъл , струва ми се, бих могъл да твърдя, че съм останал верен на себе си. Това според мен е главното достойнство, което всеки писател трябва да скъпи, ако желае да реализира и най-скромните си възможности. Трябва да е правдив, да пише истината - поне такава, каквато я вижда. Чехов бе казал някога: “Изкуството е хубаво с това, че в него не може да се лъже”. Лъжата корумпира писателя и руши изкуството.Това е моето верую.

- Съгласен ли сте с твърдението, че за Вас е характерен романтически уклон?

- Съгласен съм само донякъде. Доколкото без идеал за човека, за неговото бъдеще не може или поне е трудно да се твори. Както и да се живее.”А идеали са нужни, Алексей…” - бе рекъл някога моят любим Алеко.

- Как избирате темите си?

- Това зависи и от фактите в действителността, и от вътрешната настройка. Тя предопределя интересите, насоката на мисленето на писателя.

Такъв интерес за мен представляваше съдбата на нашата интелигенция след Девети септември, излязла от съпротивата - това какви качества и недостатъци прояви тя. Интересуват ме социално-психологическите въпроси на нашето време. Необходим е критицизъм, който е духът на научната теория на марксизма.

- За мнозина от читателите  е интересно защо се насочихте към фантастиката и какви възможности Ви дава тя.

- Фантастиката за мене е главно средство, жанр, който позволява едно по-синкретично изразяване на идеи и философски размисли за съвременността и бъдещето. При мене тя е форма.

- Социалната поръчка има ли място в творческия процес?

- Социалната поръчка  - при мен тя е поръчката на времето, тази, която извира от необходимостта на самия живот. По пряка поръчка съм писал статии, но не я признавам като начин на литературно творчество.

- Как поддържате творческата си форма?

- За разлика от поезията, при прозата се иска човек да стои на стола си продължително време, инак от усилията му нищо не би излязло. Това е мъчителен, труден процес. Затова аз се стремя всеки ден да имам няколко спокойни часа за работа.

Непосредствено след Девети септември се занимавах активно с обществено - политическа дейност и затова пишех вечер, по два-три часа нощем. Оттогава ми остана този лош навик. Сега се стремя да работя сутрин и повече да почивам. Някога работех при трудни условия, но си спомням тия години с приятно чувство - те бяха не по-малко плодотворни от сега.

- А кой е Вашият пръв критик?

- Обикновено пръв критик е един от приятелите ми. Много често това е Валери Петров - човек с огромна ерудиция, един от най-културните в нашата страна. Много важна е и собствената самокритичност - и в науката, и в литературата нищо не става независимо от величината на таланта. Нужни са високо качество на мисленето и висока нравственост.

- Имало ли е случаи да сте били неразбран, издателство да Ви върне дадена творба, и в какво намирате опора, ако критиката отрече Ваша книга?

- Нямало е случай да ми върнат книга за преработка. Случвало се е да не приемат ръкописа ми, да се колебаят, особено когато се касае за публицистика. Срещал съм се с догматизма, имал съм неприятности поради неразбиране. Но времето променя много неща, поставя ги на мястото им. А опора намирам в себе си, в своята убеденост, че съм прав. В упорит труд по-нататък.

- Получавате ли писма от читатели?

- Да, но когато се обръщат към мен с личен въпрос, съм много предпазлив в даването на съвети. Не винаги писателят знае повече от другите хора.

- Как виждате мястото на съвремената българска литература в картината на световната?

- Мисля, че нашата литература  след 1944 година и особено през последните две десетилетия се приближи до нивото на класиката ни чрез най-добрите си автори и спечели определен международен авторитет, особено в социалистическите страни.

Но не бива да преувеличаваме този факт /нещо, към което са склонни някои прекалени патриоти - културтрегери/, ако искаме да гледаме трезво на нещата. Нужни са ни още много усилия, философска дълбочина и културен растеж.

- В “Писма от София” казвате, че ние бързаме да наваксаме изтърваното време, винаги сме бързали и като народ, и поотделно като личности. Отнася ли се това за някои от сегашните млади писатели? Не считате ли, че за тях е характерно известно самодоволство още с влизането им в “занаята”?

- Има нещо вярно в този въпрос - твърдение. Самонадценяването е характерно за младостта, макар че свикнахме да наричаме “млади” автори по на 30-40 години. А Ботев на 28 години вече беше гениален “старец”. И Алеко, и Смирненски…

Има някои млади хора, които използват литературата като средство за кариера, а по-късно заетият пост им служи да се наложат в литературния живот… Творческо самочувствие е нужно, но самодоволството е нещо крайно опасно за дарбата.

- В едно есе Вие казвате: “Не сме център на вселената, но всеки от нас е една малка вселена и аз не знам кое е по-нужно на живите - зондракетите до Луната или до душата на съвременника.” Според Вас с достатъчен заряд ли са ракетите, които сега писателите изпращат до душата на човека? Каква е например ролята на писателя с борбата с Консуматора?

 - “Зарядът” още не ни достига за сондиране на по-далечни духовни планети… А борбата с Консуматора стана вече почти мода. Целият въпрос е докъде сме стигнали в “сондирането” на това явление, на каква дълбочина и какви реални решения бихме могли да предложим.

- Над какво работите сега?

- Работя над роман, в който ми се ще да обобщя краткия си жизнен път и мисловен опит /колко е човешкият живот - миг, два ?/ Но кой ли е успял да напише последната си книга? При това все повече ме привличат сатирата и публицистиката…

- Какво е чувството Ви към Русе, обогатяват ли Ви срещите с русенските читатели?

- Отдавна обичам Русе като град и уважавам хората му. Още преди Освобождението той е бил нашето “око” към Европа и център на възрожденски идеи и дейци. Има стари културни традици, които и днес се развиват и му придават богат духовен облик. Мисля, че в голяма степен опознах русенци - и работници, и интелигенция, и тяхното будно, активно отношение  към живота и литературата винаги ми е импонирало. А ми е било и полезно - всяка среща е една проверка за писателя, за стойността на неговия труд.

20 октомври 1980 г.