ИЛИЯ ВЪЛКОВ
Илия Вълков е от тези бесарабски български поети и писатели, които от години живеят на земята на своите деди - на българска земя. Макар и трудно навлезли в културния живот тук, в България, те творят на ползу роду болгарскому. Зовът на прадедите, българската среда и кръвта българска ги задължава и им помага.
Илия Вълков е родом от Бесарабия, от българското село Пандъклия, Болградско, Одеска област на Украйна. Роден е на 7 юли 1950 година. По образование е стоматолог. Завършил е Одеския медицински институт /1972/. По призвание - поет и писател. Той е автор на стихосбирките: “Носталгия” /1998/, “Завръщане” /2000/ и на книгата с проза и поезия “Бесарабска тъга”. И трите му книги са видели бял свят във Варна, с която духовно и творчески е свързан.
От 1992 година Илия Вълков живее постоянно в България. Истински родолюбец, той смята, че любовта към Отечеството и своя народ е най-сигурното пристанище в бушуващия човешки океан:
Нося дълбоко в душата
дядова мъдра заръка,
Може би стара отчасти,
носена винаги с мъка:
Да се завърнем в Родина,
българи да си останем,
Да не загинем в чужбина
с болка от старите рани.
Носталгия по най-хубавото отминало време, по родния край е чувство, присъщо на почти всички бесарабски българи - творци на словото. “Но тази “Носталгия” е надхвърлила обикновените измерения на тъга, за да събере в един свят на спомените първичната българска красота” - из въведение на книгата “Носталгия”.
Бие сърцето: горещо обича…
Виждам те близко, във мисъл една:
винаги майка -любов те наричам,
скъпа България, родна страна.
С тази истинска лиричност неговият поетичен глас ни убеждава в своята искреност:
Искам да бъда вълнуван
само от родния свят.
Български глас аз да чувам -
радостен, жив и богат.
В книгата си “Бесарабска тъга” Илия Вълков предлага на читателя цикъл стихове “Узряване”, поредица разкази, част от които освещават автентични епизоди от глада на българските села в Бесарабия през 1947 г.
Историческата повест “Страдалният път към Бесарабия”, може би, е най-интересната част, която повествува за успеха на руската армия във втората половина на Руско-турската война /1828-1829/, под командването на генерал Дибич Забалкански, а също и за истината и причините на най-масовото преселване на българите в Бесарабия през пролетта на 1830 година.
Книгата на Илия Вълков “Бесарабска тъга”, състояща се от стихове, разкази и повест, е книга, която трябва да бъде прочетена от всеки един българин, обичащ отечеството си, народа и България.
Тя е неговата изплакана болка към България, доказателство за голямата му любов към Родината на неговите предци.
Творчеството на писателя и доктор Илия Вълков още веднъж доказва чистотата на родолюбието и ясния стремеж към истината:
УЗРЯВАНЕ
Великото слънце струи с топлина.
Под него се раждах, под него растях,
цъфтях с пролетта, а през лятото зрях,
набирах добро, с есента натежах.
Узрелият плод ще приеме пръстта,
след време ще бликна със чиста вода,
измивайки своя олтар с любовта
под ясно небе, где цари вечността.
—————————–
НОСТАЛГИЯ
Твое чедо съм, България мила,
семе от истински български род.
Вечната Тракия дава ми сила,
искам да бъда със своя народ.
Пътища близки, пътища къси
търси кръвта ми, моли, зове!
Огнена болка душата ми носи.
Времето тича в безброй часове.
Бие сърцето: горещо обича…
Виждам те близко, във мисъл една:
винаги майка - любов те наричам,
скъпа България, родна страна.
