Димитър Златев

        В Ереван на мемориала на жертвите на геноцида
        през 1915 г. се извисява обелиск под формата
        на два стръка трева.

Днес бродя по арменската земя,
прегазвана от перси и ромеи.
Те чезнат във забрава и тъма,
а тя с дечица къдрави се смее.

Край древен храм налива плод лоза,
белее град покрай руини стари.
Синей Севан - изплакана сълза,
която още във душите пари.

В притихнал гняв виши се Арарат.
Но вярва ли се на вулкан намръщен!
Тук спомена за всеки паднал брат
във мяра за достойнство се превръща.

Над кървавия мъх расте трева.
С ботуши газена, с ханджар косена,
тя вдига връх в спокойна синева,
като Армения пак възродена.

Не казвайте за нея: крехък стрък…
След кървава коситба се въззема
и става жилав искрометен лък,
на нов живот безсмъртната поема.

1985