Гуидо Гуиницели (Guido Guinizelli dei Principi, около 1230 - 14. 11. 1276), италиански поет, представител на т. нар. „сладостен нов стил” - „dolce stil nuovo”, е роден в Болоня в древното и известно семейство на съдията Гуиницело да Маняно. Майка му също произхожда от знатен род. Нотариус (1266 - 1270). Като привърженик на партията на гибелините, обявили се за императорската власт в Италия, през 1274 г. участва в сблъсъци с гвелфи, в резултат на които в Болоня идват на власт гвелфи и Гуиницели е принуден да замине в изгнание в Монселиче заедно с жена си Биче дела Фрата и сина си Гуидучо. Най-големият италиански поет преди Данте. Учител на Данте в лириката, който го нарича „баща на поезията”. Литературната му дейност обхваща периода 1265-1276 г. До нас са стигнали малък брой негови стихове - 20 поетични произведения: 5 канцони, 15 сонети и някои други, смятани за първите образци на оригиналната италианска поезия. Школата му е наричана „болонска”. Съвременниците възприемали поезията му като новаторска. В „Божествена комедия” Данте го поставя в „Чистилище”, в седмия кръг (песен IX).

Публикации:

Поезия:

С НАЙ-ВЕРНИТЕ СЛОВА ЩЕ Я ПРОСЛАВЯ…/ превод: Драгомир Петров/ брой 44 октомври 2012