ТРЕЗВО
ТРЕЗВО
Шише с приятел, чаша - с враг.
Дори не им и правя сметка -
докапчих ги - къде на крак,
къде на маси със салфетки.
От стъклените им гърла
се ляха и сълза, и радост,
но и за двете чак сега
си мисля: Ах, докле е младост!
Бутилките събират прах
сред амбалажа на живота,
но знам, че в някоя от тях
със сигурност мълчи писмото,
което писах в нощен час,
а сутрин - кротната и трезва
прочитах тихичко на глас
и трих, и драсках, и зачерквах.
Светът избяга надалеч -
от мене му дойде до гуша
и оня философски теч
от грозде, джанки и от круши
дълбокомислено мълчи
и истините си излизат:
Такива светли бъднини!
Такъв трапезен героизъм!
СЯНКА
Премина облак върху суша
и град забрули като бесен.
Обирам си набързо крушите,
че няма време до наесен.
Дървото все едни ги ражда -
от него по-далеч не падат -
издържат на порой и жажда,
на алчен поглед през ограда.
От градобитната им сладост
ще дам на всеки, който мине -
за радост или за нерадост -
да ме запомни чак до зима.
И даже господ да си мисли,
че нищичко не ми остана -
с небето - сметките ми чисти.
(дано с това зарадвам мама)
И сянката ми спи до мене,
сънува облаче над суша,
но, вместо да й дам надежда,
мълча. И пуша, пуша, пуша.
АДРЕС
Не знам къде е родният ми град,
коя съм аз и за какво се боря.
По-важното е, че светът е млад,
и още на човешки ми говори.
Не знам какво работих и защо,
дали изобщо вързах двата края,
но знам, че за добро или за зло -
светецът Петър ме очаква в рая.
Ще ида да го питам насаме:
дом правят ли ключалка и ограда -
защото всеки мой ключ приживе
отключваше девети кръг на ада.
Сега ми се полага малко рай.
И право там отивам - да се знае.
Дванайсет месеца да бъде май -
дано ми стане топло най-накрая.
Зиморничав ми беше този свят,
но е добре, че стигнах на предела.
Не знам каде е родният ми град,
но чух, че мене чумата ме взела.
Оттатък вече ще си имам дом.
Светецо Петре, всеки миг пристигам.
Ще карам скромно - дай един кашон
и да си сигурен, че дом ще имам.
ДИАГНОЗА
Живея светло, нищо че е мрак.
Не питам терапевт за диагноза -
дали е черна чума или рак -
това е част от битовата проза.
Все нещо ще ме вземе. И на пук
на скришната ми мисъл за орлите
ще си отида овреме оттук,
заместила със стихчета парите.
Ще пратя в плик на някой онколог
пространно слово за живот и вяра,
но даже от листа за некролог
ще свия за по път една цигара.
Така ще си пътувам до безкрай.
Така ще си пътувам и ще пуша
като комин от земния ми рай,
от който вече ми дойде до гуша!
ЕГОИСТИЧНО
Пазарската ми чанта не тежи -
кого да чакам с ножа и със хляба? -
на мене лично - дай ми две трохи
да има от какво да ми присяда.
Какъв ти плач! - нали съм все на път.
И като тръгвам никого не питам.
Не си покривам никога гърба.
Челото ми и то е на открито.
Притискам с длан сърцето си едва
когато светлина не му достига,
но никого не черня за това,
че от нощта ми капело мастило.
Накрая някой рече за капак,
че в пъпа си съм гледала себично? -
повторих си го много пъти пак
и после го преглътнах еднолично.
Но някога се питам насаме:
(простете егоизма в мойто питане)
Дръвник ли съм?
Дърво съм, с плодове.
Хвърлете камък. После ме опитайте.
ДА СИ ОТИДА
Да си отида тихо и без шум
от пътища, от хора и от къщи -
минава ми понякога през ум,
че и земята може да прегръща.
Развях крила до седмото небе
(до Господ съм направила пътека) -
от казаното с него насаме
разбрах, че му е трудно на човека,
и даже да се прави, че хвърчи
все някой ден се връща на земята -
зарязал небеса, луни, звезди,
той скришом търси бащината стряха.
И аз така - за две липи отпред
от корен до връха - бих дала всичко,
и да се скипря пак като дете
на тръгване - с плисирана поличка.
ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЧЕРВЕНИЯ МИ КУФАР
Поредното ми тръгване е факт.
Поредното завръщане - не зная.
Така препуска съвършен глупак
в безумното преследване на края.
Опитала съм всички начала -
асфалти, калдаръми и паважи -
каквото сбрах се носи на ръка -
не ми тежат ни съвест, ни багажи.
Така олекнах може би съвсем,
но нека други тежест си придават.
От укори, че карам ден за ден
големите ми цели се смаляват
и все по-лесно става след това
да събера парчетата разруха
и да ме гушне майката - земя
с имането в червеният ми куфар.
