Сергей Николаевич Булгаков (16.(28) 06. 1871, град Ливни, Орловска губерния, Руска империя - 12.07.1944, Париж), е руски философ, богослов, православен свещеник, икономист, геолог. Роден в семейство на свещеник. Завършва юридическия факултет на Московския университет (1896), заминава за Германия, където се занимава с политическа икономия. През 90-х г. на XIX в. - като млад - е „легален марксист”. В ранните си произведения анализира аграрните проблеми на политикономията. През 1903 г. публикува известната книга „От марксизъм към идеализъм”, ознаменувала сближаването му с православието. Заедно с Н. Бердяев издава през 1905 г. религиозно-философското списание „Въпроси на живота”. От 1906 г. се определя като „християнски социалист”. Професор по политикономия в Киев (1901-1906) и Москва (1906-1918). Член на II Държавна дума (1907) от партията на кадетите. През 1909 г. в сборника “Вехи” помества статията “Героизъм и подвижничество”. Активно участва в издаването на списание „Път”. През 1918 г. приема свещенически сан и става отец Сергий. През 1919 пристига в Крим, където преподава политикономия и богословие. След Февруарската революция е активен привърженик на църковните преобразования, член на Висшия църковен съвет, непосредствено участва в работата по възстановяването на патриаршията в Русия. През 1923 г. е изгонен от СССР. Живее в Прага, после в Париж (1924), организира обществото „Света София”, професор по догматическо богословие и декан на Руския богословски институт в Париже (1925-1944). Софиологическото му учение е осъдено на 7.09.1935 г. от Московската патриаршия на Руската Православна Църква, както и с решение от 17/30. 10. 1935 г. на задграничния Архиерейски Събор в Карловици. Указът от 7.09.195 г. строго осъжда учението му: „то нерядко променя догматите на православната вяра” и препоръчва на всички верни чеда на Църквата да отхвърлят това учение, като „опасно за духовния живот”. Участва в Руското християнско студентско движение, често публикува в сп. „Път”. Опериран от рак на гърлото през 1939 г. По-важни произведения: „Капитализъм и земеделие” (т. 1-2, 1900), „Двата града. Изследване на природата на обществените идеали” (т. 1-2, 1911), „Светлина невечерна” (1917), „Тихи мисли” (1918), „Трагедия на философията” (1920, нем. прев. 1928), трилогията, включваща „Неизгарящата къпина” (1927), „Приятел на Жениха” (1927), „Стълбата на Яков” (1929). През 1933 -1945 г. излиза втората трилогия на Булгаков „За Богочовечеството” (т. 1-3, 1933-1945): „Агнец Божи” (1933), „Утешител” (1936) и „Невестата на Агнеца” (1945). Посмъртно излизат книгите му „Апокалипсис на Йоан” (1948) и „Философия на името” (1920, изд. -1953). Учението на Булгаков не привлича на своя страна практически никой богослов. Обвиненията срещу Булгаков в ерес и неправославие се изразяват и от съвременни богослови в печата. Погребан в гробището „Сент Женевиев дьо Буа”.

Публикации:

За Сергей Булгаков:

ТЪГА ПО ВИСШИЯ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА/ автор: Панко Анчев/ брой 44 октомври 2012