Георги Н. Николов

След „Безкрайна нощ”, „Горски дух” и „Полубогиня” Мартин Ралчевски, съвсем наскоро, допълни творчеството си с поредна книга, озаглавена „30 паунда”. Новият роман е дело на издателство „Сиела”, С., 2012 г. и в обръщение към читателя авторът споделя: „Написах тази книга не за да те разсмея или пък натъжа, а да ти покажа, че и в днешното объркано и трудно време съществуват хора на духа. Ти сам ще се убедиш, че човекът, за когото ще прочетеш, съвсем не се роди като исполин, но се превърна в такъв, защото извървя трудния път на лутанията и подвизите. Надявам се, че ще успееш да откриеш тук част от отговорите на воплите, които някои от нас отправят към Бога в случаите на силна болка и копнеж към истината.” А е факт, че в нашето объркано време все повече хора проглеждат за вярата - тази материя на духа, чиято истинност надживява хилядолетия. Громи с човечност отрицатели, хулители и еретици, издигнали в култ собственото „аз”. Над всичко е любовта към ближния. Тя е взор към Бога, а прошката за сторено зло - пречистващ купел на хармонично съвършенство. Но трябва да дойде неизбежният катарзис на съдбата, след който тръгваме в тълпата смирени и добри…
Централните герои Джак и Иван, скулптирани с вещ психологизъм, се раждат като социални антиподи. Младият англичанин произхожда от заможно семейство и животът му изглежда безоблачно ясен. Той пътува по света, задоволява прищевките си и често бива несправедлив към околните. Особено с груби шеги, които ги нараняват и отблъскват. Иван от Царево пък се „радва” на откровена бедност. Но знае какво иска от живота - образование и сносно битие, за да бъде полезен на себе си и на баща си. Това е твърде много за местните условия и младежът емигрира. Пътищата на двамата след време се пресичат. Джак е връхлетян от инфаркт и по-късно, на път към църквата, пада обезсилен в улична локва. Българинът съзира във вида му някой, стоящ по-долу и от него в социалната йерархия. Дарява му последните си 30 паунда и с този жест показва цветна нравственост, скрита зад трудно съществуване. Двамата стават приятели и постепенно се превръщат в духовни братя. Които аурата на източното православие извисява до страдащи икони сред равнодушния пулс на ХХІ в. И които с живота си онагледяват пътя за личностно пречистване от материални щения и егоизъм. Авторът е вместил творбата в скрита диалогична конструкция. Съградена от втъкани един в друг белетристични фрагменти, делнични конфликти, философски съждения. Всяка сцена в произведението е въпрос-полемика, на който героите търсят решение. Всеки извод - насочен към смисъла на човешкото съществуване. Има ли живот след физическата смърт? Коя роля на индивида е водеща - биологичната, или духовната? Могат ли плътски радости да заменят вечността? Къде в модерното съвремие е мястото на Бог? Прославата му чрез аскетизъм днес подвиг ли е, или безумство? Двамата герои са странници по неравен път, обгърнат в митарствата на реалността. Джак е духовен слепец, който „проглежда” в общение с българина - бавно и мъчително. Затова пък става все по-упорит в нравствената си градация. Без колебание къса веригите, свързващи го с близките и с материалния свят. Пребиваването му на Атон, разсъжденията на дядо Методий и примерът на братята от Зографския манастир го превръщат в монаха Антоний. Моделират младежа в съвременен апологет на източното православие, жадуващ подвиг в пустинята. Непризнат и хулен от случайни люде, но уханен светец след желаната кончина. Енергията на материалното е впрегната в духовен подвиг на разума и той прави тленния човек безсмъртен. Защото „страхът от смъртта е следствие на страха от живота”. Джак открива своя истински път и посоката му сочи космичното безвремие. Той ще бъде последван от други зрящи слепци, пред които вярата разтваря портите на божествения разум. Трябва само да се вярва и вярата, като искра от хлебен дар, ще покълне в хората около нас. Нея дарява Иван на болния приятел, докато сам пропада все надолу и надолу. Това е низ от изпитания, срещани без ропот. Младежът има и личен обет - да спаси баща си от мизерията. Как? Сляпата надежда не дава отговор, ала носи именно вяра. Защото, както авторът многократно напомня: „На тази земя винаги има някой, който иска да ти помогне”. За момчето от Царево тъжният хепи енд е къща, дарена му от монах Антоний преди сагата в Северна Шотландия. Под покрива й той ще преглътне още една горчилка: че бащата Васил е починал от глад…
Диалогичната битийност в романа „30 паунда” се простира върху широка философска канава. Темата за религията е вплетена в размишления за консуматорското общество и за градивната личност в него. Което зависи от материалните възможности на човека между себеподобни. Естествено - и за мотивацията му да доминира сред тях: „Чрез влияние над масите определени хора моделират общественото мнение, налагат правила - например, че полицаите винаги са на страната на правдата, че да се стремиш към задоволяване на всичките си потребности е правилно, че да обичаш враговете си е инфантилно… и така нататък… И на практика се получава така, че наложеното послание се приема бързо за вярно. А ако това пък е стока или услуга, те бързо стават продаваеми, защото всички са започнали да ги харесват. Затова днес е изключително трудно да обърнеш гръб на тази матрица. Например да си захвърлиш мобилния телефон. Да изхвърлиш кредитната си карта, да спреш да се обличаш според етикета… и най-вече - да намериш пътя към Истината и да последваш Бога и Неговата правда, а не да следваш повика на стомаха, нагона и страстите си. Това звучи абсурдно днес, нали? Така е, защото груповото намерение е определило друг модел на поведение”.
Произведения, разглеждащи личността вътре и извън структурата на обществото, се срещат от античността и до днес. Но в наше време романи като „30 паунда” на Ралчевски са рядкост. Защото тематичният им център е подвигът на модерния човек под дъгата на теистичната духовност. С аргументи от нейната нравственост, оставаща в същността си кристално аксиоматична. Църковната институция изповядва морала на първични добродетели. Неподвластни на държавна структура, идейни платформи, субективни закони. В основата на всичко от зората на мисълта е готовността на човек да се жертва за ближен, без да търси собствена изгода. Ако е избран за подвиг, жертвата е в името на всички люде. Непознати, близки и далечни. Лоши. И добри. Примерът на Спасителя е вечен и този пример сближава с Бога… Мартин Ралчевски е богослов и поднася разсъжденията си в проповедна беседа. Чрез нея читателят разбира как всяко обществено стъпало изповядва вечни и временни неща. Че плътта е само рупор на мозъчни протуберанси. Че мисълта носи на крилете си време и пространство, слети в безсмъртие. Тези прозрения извисяват Джак и Иван над околните, макар да ги правят самотни. Останалите типажи в книгата - Сандра и Райън, Васил, Кейт, Томас и пр., имат допълваща роля. Представени са пълнокръвно, но целта на автора е да ги разграничи неусетно от двамата младежи. Да избледнеят и останат встрани от руслото на разказа. Всеки изпълнил попътна задача, определена от автора. Зографското монашеско братство, обаче, ражда внушението за спасен от съблазни остров в центъра на технократски и космополитен свят. Тук властва търсено безвремие. Ценностите са проверени, иконите - все така сияйни. Людете в черно не са суховати отшелници, бягащи от съблазни и светски шум. Те представляват света на хармонията, доверието, себеотдаването, моралната чистота. Или може би са вградени в контурите на истинско бъдеще. До него човечеството ще стигне след океан от нечакани страдания. Плодове на собствения му гений, жажда за знания, равнодушие към лика на старината. В бреговете на този остров се разбиват вълните на революции. На „епохални” открития и стремежи за вселенска власт. След тях настъпва тишина. В която звъни прозрението, че рано или късно ще си идем от света. Ще оставим ли на прага му греховете, зависи само от нас. Ще смирим ли гордостта си - също. Защото, каквото и да правим, е писано: „От пръст си, човече и на пръст ще станеш!” Страданието променя и пречиства, духовната любов ни извисява до Него. В последните земни мигове грее равносметка за изминатия път. От доброто в делата, или от злото в мислите, зависи броеницата на нашия вечен живот. Ще ни помнят ли поколенията и как. Искаме ли този спомен, или не. Новият роман на Мартин Ралчевски е покана за пречистване, самоанализ, сравнение с водещите в книгата тихи пророци. Двама светци в пустиня, претъпкана с хаотични тълпи от модерни грешници. На чия страна да бъдем, кого да предпочетем? Или да сме с монах Антоний, дори само за миг? Чакайте, чакайте - а защо само за миг?..