ТИШИНА
Душата ми за тишина жадува,
за светла тишина, която чува
онези дръзки стъпки на мечти,
в които горда музика звучи.
А покрай себе си аз слушам вредом
на нищетата жалката победа -
плача на бебе, хвърлено в контейнер,
циничен вик на някакъв тинейджър,
и смях на проститутка как продава
в Европа българската чест и слава.
На политик, лукавия джебчия,
зад нов закон измамите си криещ.
На унизителна молба на просяк,
достойнството си дето в шепа носи.
Душата ми за тишина жадува,
която Провидението чува.
