Стефка Тотева

НАРИСУВАНО

Не в този, в някой друг живот
- сигурна съм -
съществува
алеята с високите дървета.
За жадните е извор
и за самотните е близост,
бял лист е за поета…
По нея всеки ден минава Пушкин.
Бих дала всичко да го срещна…

УЧАСТ

Пълнолуние като през юли.
Самота - като в живота.
Накъдето да тръгнеш
все стигаш
до трите ключалки в душата си.
Няма нищо останало,
няма никой до тебе.
И какво ли ще правиш ,
когато всички си тръгват…
Без големите празници
сама свещта догаря.
А ти
броиш стотинки за хляба.

ПОГУБЕНО

Душата ти е бяла пропаст.
Изчезва в нея всичко мое.
Красива смърт, без ехо, вик
и стъпките ми се изгубват…
А ти си недостъпен и далечен.
Сивее вълчият ти профил….
Душата ти е бяла пропаст.
И аз не знам
дали ти жив си още…