Димана Данева

Ех, защо ли ми е свилена премяна
и защо съм с вити гривни на ръце?
И защо е, мамо, китката засмяна,
щом жестока болка тегне на сърце?

В китната градина цъфнаха иглики,
и божур се смее, и лале цъфти.
Нека да се кичат моми младолики,
под гръдта на всяка радост да трепти!

Няма да занося гривните си вити,
свилените дрехи не ми трябват веч.
Искам да запея песни жаловити,
искам да се махна някъде далеч.

Тук не ме разбират и така съм чужда.
Искам да се върна в моята земя,
искам да поседна морна на междата
и да слушам дълго златните жита.

Вятърът нехаен тихо да повява
и над мен тракийска вечер да трепти.
В синята омая всичко да забравя,
радост да проблесне, радост да цъфти.

Ех, защо ли ми е родната градина
и защо съм с вити гривни на ръце?
Като сън далеч е свидната родина
и в копнеж по нея свива се сърце!