Найден Геров (23.02.1823, Копривщица - 09.10.1900, Пловдив) е български писател, общественик, фолклорист. Роден в семейството на килийния учител Геро Добрович Мушек - прототип на Каравеловия хаджи Генчо. Завършва висше образование в Русия, където започва литературната си дейност със стихотворения и поеми. Дългогодишен учител в Копривщица (1846-1850) и Пловдив (1850-1853). По негова инициатива Филибе възвръща старото си име Пловдив. Бил е руски вицеконсул в Пловдив от 1857 г. Участник в църковните борби срещу фанариотите. След Освобождението ни от турско робство е губернатор на Свищов (1879), после се оттегля от обществена дейност. Автор на „Няколко думи за превода на математическата география” (1842), „Начала на християнското учение” (1843), поемата „Стоян и Рада” (1845), „Писма от България” (1854), „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарский и на руски” (1895-1904) - съкровищница на българското езиково богатство.

Публикации:

Поезия:

ВИДЕЛИ СТЕ СЯ НА ВИСОКО/ брой 95 май 2017

За Найден Геров:

НАЙДЕН ГЕРОВ И СЪЗДАВАНЕТО НА ОБЩИЯ ЕЗИК НА БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ/ брой 42 юли 2012