ДУЕЛИ НА ЧЕСТТА
ДУЕЛИ НА ЧЕСТТА
Забравени са в миналото битките за чест.
Сега честта е стока като всяка друга.
Вървим нагоре и напред - нарича се прогрес.
Животът ни върти, тъй както в центрофуга.
Дуели на живот и смърт. Романтика и страст.
Все призори. Без страх. На някоя поляна.
Какъв трагично-нереален с днешното контраст!
Огромна празнота в душите ни настана.
Аз моля, ако съществува друг, задгробен свят,
за снизходителност от Лермонтов и Пушкин*.
Дано душите им, успокоени, кротко спят.
Пък ние тук ще се сражаваме на ужким.
—————————–
*Лермонтов и Пушкин - руски поети, загинали при дуели.
РАЗВОД
Разговарям със спомени -
търся връзката с теб.
Колко случки затворени -
страст и ярост в комплект.
Колко драми, предателства -
уж за вечен обет.
Колко обич погинала
на финала нелеп.
После всичко е върнато
зад табелката “Той”.
Днес различна е тръпката -
ти не си вече “мой”.
Следват срещи нечакани,
поглед бърз, крадешком.
Живи още са чувствата! -
Стенеш сам в своя дом.
Ала пътят изровен е -
има мини навред.
Невъзможно е, казваш си,
да поемем напред.
Пълководци, съсипани
от безкрайна война -
да подпишем примирие
като мъж и жена.
ВЯРА, ЛЮБОВ И НАДЕЖДА
И макар да съм вече
на прага на земния път -
онзи праг,
подир който не знаем какво ни очаква,
силни огнени чувства ме сепват,
в съня ми пълзят
и несбъднати детски желания
тихо проплакват.
Имам толкова много започнати само мечти.
И приятели имам, които ме правят богата.
Мисълта ми е волна -
където си иска - лети -
пази святата наша родина,
честта,
свободата.
А наоколо - хиляди хора, подобни на мен.
Ти мечтаеш едно,
пък Съдбата ти друго отрежда.
Но додето животът все още не е похитен,
аз съм мравчица-войн.
Аз съм вяра, любов и надежда.
СЛЯПАТА ЦИГУЛАРКА
Тя, която дарява копнежи
и посява в душите внезапни мечти.
Тя, която облъхва със нежност
и в съня ти понякога жива трепти.
Тя, девойката сляпа с цигулка
и с усмивка застинала в мрачния ден,
тъй прилича на малка светулка
сред града,
във посоки безброй устремен.
На пулсации точни изпраща
и частици любов, доброта, светлина.
Свири тя и така се поклаща,
сякаш в устрем
ще литне към друга страна.
Сякаш не за монетите дребни
подарява ни музика, пълна със страст.
Тайно иска да бъде потребна
като свири за нас… като свири за нас…
ВОДА
Тишина. И ромон на вода.
Нещо древно, хладно и магично
в мен чертае трепетна следа
и пробужда спомени различни.
Казват, че морето първи дом
е било за всички в дни съдбовни;
че човекът бил е риба-тон,
а сега избива поголовно.
Бил е също птица, бил е звяр.
Затова в душата му се борят
и добро, и зло. И роб, и цар
за надмощие в духа му спорят.
Ромони водата… Ромони…
Песенен напев и волност дива.
Всяка капка бисерна звъни
и в безкрая някъде отива.
ОЧАКВАНЕ
Над уморените стрехи луната изгрява
и отразена в безброй любопитни очи
тръгва нагоре, но както върви, се смалява
в нежен отблясък от слънчеви златни лъчи.
На уморените хора луната дарява
малко романтика, трепет, неясен копнеж.
Колко вълшебни неказани думи остават,
колко души и сърца се обвиват във скреж.
Най-уморени заспиват звездите накрая -
тихо се стапят в зората на новия ден.
Само Поетът измъчен сред тихата стая
своята Муза все чака със пулс учестен.
