69 години от рождението на Георги Аспарухов

Ангел Колев

Годината е 1966. Живата легенда на българския футбол Георги Аспарухов минава през Чирпан. От тук е неговият приятел Иван Делчев - шофьор в местната автогара. Решава да го навести - все пак познават се отдавна. Бързо открива автогарата, тогава тя се намира в центъра на града - на мястото на магазин “Самара” - средното тяло. Попада на шофьора Енчо Мавров. Тъй и тъй, търся Иван Делчев. Нямаме такъв, бил отговорът. Имате, настоявал известният футболист, и описал подробно как изглежда приятелят му. „А-а-а, ама ти Гунди ли търсиш? - открил Америка шофьорът. Как Гунди? - отвърнал слисаният левскар - аз съм Гунди!?
Иван Делчев, или ГУНДИ, пази много хубави спомени за човека и приятеля Георги Аспарухов. Запознанството им започва в далечната 1960 година. “Виновник” е известният футболист, по-късно учител по английски, Христо Банов от с. Партизанин. По това време неизвестните тогава Аспарухов и Шаламанов току-що са станали заедно с Христо юношески републикански шампиони.
„Безброй са срещите ми с Аспарухов - споделя Иван Делчев, прекръстен в началото на 60-те на ГУНДИ заради познанството си с известния спортист. Викаше ми бате, а аз на него Гошо - потича мисълта му назад във времето. А случки колкото искаш - и все интересни, все забавни. Питам го как се е запазила през годините и популярността на Аспарухов, и близостта в отношенията им. Сигурно защото се знаехме отрано, преди да стане така известен - отвръща чирпанският Гунди. Но най-вече заради ГОЛЯМАТА ЧОВЕЧНОСТ, която носеше. И показва скъпи реликви, спомен от големия футболист - фланелка с № 9 и два часовника “Анкара”. Питам го за най-големия жест, който Аспарухов е сторил за него.
Не са един и два - казва Иван Делчев - и набързо “прелиства” спомените си. Най-ярък е този, свързан със здравословните му проблеми. През 1968 година получава сериозна мозъчна травма. Търси помощта на софийския си приятел. Тръгни веднага, бил отговорът, след обед имам тренировки на “Герена”. Направих както ми каза, продължава Иван Гундито. Заведе ме в Александровската болница при един професор. “Щом си приятел на Аспарухов, значи си и мой приятел”, казва той и назначава изследвания за другия ден. Пренощувах при семейството на Гошо - правех го редовно от няколко години, когато не можех да хвана обратно влака за Чирпан след късен мач на “Левски”, опреснява спомена той.
Сутринта изниква друг проблем - няма болнични места. Професорът бързо го разрешава, като слага легло за него в кабинета си. Изследванията траят няколко дни, а Аспарухов идва всеки ден да го види…
Беше много честен, тръгва по дирите на друг спомен Иван. Сещам се как трудно понесе първия си червен картон. “Левски” играе с ЦСКА (1:1). Гунди прави опасно влизане от дясно и в решаващия миг Никодимов го фаулира жестоко. Гошо стана и замахна да го удари, а реферът веднага го изгони. След мача сме у тях с бай Йордан Бахара - стругар от Чирпан. “Защо бе, Гошо, защо постъпи така - опитва се да го кори той. “Ето за това - отвърна Гунди и запретна фланелката си. В дясната област на корема му имаше голяма синина. “Аз съм го учил да играе, а той ще ми причинява такава болка, не спираше сърдите си обяснения той.
Популярността не го отдалечи от хората, напротив - когато не го разпознаваха, се чувстваше по-уютно. И пак спомен. В стария чирпански “Ален мак” са, Гунди е дошъл на гости, ще похапнат там. Обедно време е, има опашка на единствената чешма. Зад Аспарухов стои бай Георги Петров - тогавашен шеф на местния спорт. “Слушай бе, - обърнал се той към него, сигурно си от мургавите - ама много си мясаш с Гундито”. Секунди след това разбира грешката си, а смехът на околните го спасява от неловкото положение.
Те, спомените, край нямат - реди приказката си чирпанският Гунди. Накрая го питам и за един, в който и аз станах неволен участник. Ученик съм в шести или седми клас. Дворът на селското училище в Целина е залепен за къщата на Иван Делчев. Играем “кървав” мач , нищо друго не ни интересува, освен топката. Бяха ми писали двойка по руски, не съм активен в атака, та ме сложиха вратар. По едно време звънецът заби на пожар, всички изскочиха навън, викайки нещо възбудено. Топката попадна във висок, строен мъж, който - след като си поигра акробатично с нея, я изстреля към вратата. Инстинктивно плонжирах и улових не силно отправеното кожено кълбо… Гунди, Гунди, чух чак сега да скандират съучениците ми… Помолих директора Димо Маринов да пусне племенника от час, за да го запозная с Аспарухов, допълва спомена ми чирпанският Гунди, а той грабна звънеца - такова събитие не било за изпускане…