СТИХОВЕ
От известно време задавам един такъв въпрос. Да си известен сред четящите хора като сатирик, когато да си доблестен българин е наказуемо, какъв вид престъпление е това? И отговор все така няма. А най-малко съм го очаквал от хората, които преди години ме предизвикаха да им напиша следното:
САТИРИК
Искам да знаят всички тука,
пиша го на български език:
аз не съм случайна мижитурка-
аз съм мижитурка - сатирик.
И, понеже със това живея,
ще ви кажа нещо, срам не срам:
ако питат на какво се смея,
аз ще кажа: ами, де да знам!
Впрочем защо ли питам, когато Ботев със своето заключение, че свестните у нас считат за луди, даде изчерпателно пояснение по този въпрос.
БИОЛОГИЯ
На този, който ще си помисли,
че не става дума за него
Не пилей таланта се бездарно,
ами чуй съвета ми и знай:
измисли си някакъв и вярвай
в себе си напълно и докрай.
А, когато разберат случайно,
че това, което си, не си,
моля те, недей да се отчайваш,
а веднага друг се измисли.
МАГАРЕ И ПРОСТАК
По телевизора един простак
се прави на магаре:
приглася му креслива простакеса
нашенска натура.
А зрителят ги зяпа,
страшно благодарен,
че срочно го снабдяват
с новата култура.
А ний, които гледаме
през рамото,
надяваме се някой
да обясни все пак,
дали простакът някакъв
е дорасъл до магарето,
или магарето се изродило
до простак.
СВОБОДА
Падна вече всякаква забрана:
паднаха набързо и задръжките:
и, понеже нищо не остана,
взехме, че се хванахме за дръжките.
И така, под небесата родни,
щъка чисто ново общество:
с други думи, вече сме свободни,
нищо, че не знаем от какво.
БЪЛГАРСКА ОВЦА
Малко ми остава да живея:
и, макар да знам къде ме водят,
продължавам кротко да си блея,
до момента, в който ме заколят.
А когато ми ударят ножа,
и приключат всички мои драми,
разпънете овчата ми кожа,
да се вее като бойно знаме.
СЪЮЗНИК
Решил съм да се гръмна, и това е -
така с този кратък епизод
ще сложа бързо и достойно края
на моя робски български живот.
И тъй, напълних ловната си пушка
и седнах да пролея свойта кръв,
но тъкмо да се взема аз на мушка,
и в мен се чува глас един такъв:
„Разбираш ли какъв проблем възниква
към себе си като насочваш мерника,
та ти не стреляш в тъпата си тиква,
а стреляш по съюзник на Америка;
и помисли, когато вдигаш пушката,
нали си виден столичен юрист,
че в оня миг, преди да дръпнеш спусъка,
ти вече си опасен терорист”.
Веднага спрях и гръмнах нейде горе,
и чак тогаз разбрах, потънал в срам,
че съм стоял на косъм от позора
да стана аз предател най-голям;
че стоял на косъм да погазя
представата за чест на моя век,
със други думи, щял съм да покажа
това, че аз съм някакъв човек.
Захвърлих пушката и заридах разкаян:
Приятели, простете на изменника -
съгласен съм да страдам, но да зная,
че съм добър съюзник на Америка.
МИРОГЛЕД
Омръзна ми да бъда безпартиен,
затуй че седнах и реших така:
каквото съм написал, ще изтрия,
каквото казах, ще го отрека.
И тъй, снабден с полезни идеали,
и вече подходящо променен,
закрачих към партийните централи,
да ме запишат за партиен член.
Като начало, тръгнах към централата
на борческия ляв електорат:
приеха ме, прослушаха ме здравата,
и казаха накрая: „Слушай, брат,
към тебе храним някаква симпатия,
но трябва да ти кажем, тет-а тет:
не ставаш ти член на лява партия,
понеже нямаш десен мироглед”.
Така получих нужната просвета,
запътих се по десния завой -
дано да ми излезе там късмета
и там да ме приемат като свой.
Прослушаха ме тоже със симпатия
и казаха ми тоже тет-а -тет:
„Не може да си член на дясна партия -
ти нямаш левичарски мироглед”.
И тук не става, дявол да го вземе,
но тъй като животът е борба,
веднага тръгнах, без да губя време
към центъра на цялата игра.
Приеха ме, прослушаха ме вещо
и всички се изказаха подред:
„Не ставаш ти за центъра изобщо,
защото нямаш краен мироглед”.
Сразен от неуспеха и при тия,
разбрах тогава, съкрушен и блед,
че си оставам вечно безпартиен,
понеже съм лишен от мироглед.
