Ели Видева

КРЪГОВРАТ

Утрото е свежо
като радост.
Мога ли във него
да изгрея?
Облакът – приятел
все ме следва.
Вечерта е тъжна
по човешки.

КОНСТАТАЦИЯ

Любовта
е като изкупление
на това, което
съществува.
Мисълта за теб
е токов удар –
от вибрациите й
ще оцелявам.

ЛАКМУС

Мога да ти бъда
изповедник.
Мога да ти бъда
дяволица.
Мога да разсипя
същността ти.
Ала мога
и да те обичам!

СЪЩНОСТ

Няма ме,
когато уж съм близо.
Ще усетиш ли,
че всъщност
съм във теб…

НОРМА

Правилата
все ме провокират.
Точна съм,
желязна
и объркана.
Ако ги руша,
ще бъда себе си.

ВРЪХ

Искам да остана
като камък.
Но тревата в мен
е мека… вечна…

ПЛАДНЕ

Лешоядите
нападнаха стадата.
Кой ги бе излъгал,
че са мъртви?

КОНТРАЕТЮД

Горчивините пак не ни отминаха,
а радостите – все са преброени.
Животът ни минава като минало –
проекция от бъдещи проблеми.