Георги Н. Николов

Неотдавна, по повод 125-та годишнина от рождението на Димчо Дебелянов, излезе от печат поетичният сборник „Умираю и опять рождаюсь…” Той е на български и руски език. Преводът от оригиналните текстове е на Иван Голубничий, а самата книга - на „Ваш полиграфический партнер”, Москва, 2012. В предговора си към нея Панко Анчев - почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки”- Москва, отбелязва: „Димчо Дебелянов е голям майстор на стиха, обновител на стиха, велик поет-човеколюбец. И днес той е любим поет на българите и оказва силно въздействие върху поетите от по-младите поколения. Дебелянов е своеобразен мост между българската литература и руската. Той се е учил от руските поети-символисти, макар влиянието на френския символизъм и модернизъм да е по-отчетливо проявено и забележимо. Творчеството му показва колко сходни и близки са процесите в европейските литератури и как поезията прокарва мостове между нациите, за да ги сближи и взаимно обогати. И то тогава, когато техните правителства ги настройват враждебно и водят войни”.
За лириката на рано отишлия си от света творец е писано много и продължава да се пише. Всяко литературно наследство споделя достойнствата си непосредствено с читателя. И с времето - този най-верен и неумолим съдник. Защото критиката често е съобразена със субективизма на гражданското общество. Подчинено идейно, социално и естетически на критерии, които след време ще избледнеят. Ще сторят място на други, а те пък, на свой ред - и на други. Стойностната поезия се ражда във времето, но надживява човешките му норми. Създаденото от Дебелянов е доверчива изповед. „Делнично” красива, разбираема, достъпна, убедителна. Тя разгръща двери пред страданията и копнежите на младостта. Терзана от тегобите на живота и погубена физически в барутните военни дни. Прави впечатление, че Голубничий не просто превежда. А вписва душевността си на наш съвременник в интимния свят на Дебелянов. Осъществява интелектуална връзка между отминалото време и естетиката на ХХІ в. Така стиховете в „Умираю и опять рождаюсь…” отново блестят в забързаното ежедневие на Русия и България. Намират там радушен прием и разкриват цялата красота на поетичното проникновение. Което не всеки е дарен да моделира от трудната глина на словното богатство. Но може да отпива жадно упойващия му аромат. Да се пречиства в неговата изповедност, сякаш коленичил пред икона:

Помнишь ли дворик в родной стороне,
Тихий наш двор с белоснежными вишнями?-
Ах, не врывайтесь в темницу ко мне,
Воспоминанья и жалобы лишние -
Я заключенный в темнице глухой,
Прошлые жалобы, воспоминания,
Стража - позор несмываемый мой,
Прошлое - это мое наказание!

Наистина, сборникът не се нуждае от преразказ - той трябва да се прочете. Но е важно да оценим по достойнство идеята за неговото раждане. Защото втъкава нова нишка в духовното единство между съвременници от различни географски ширини. Отмива противоречия, делнични тревоги, дребни страсти. И ни прави равни пред изконните стремежи за споделена обич. За хармония между людете. За радост и красота в делника. Лириката на Дебелянов е апологетика на безсмъртния живот. Зареян в полет над земя без граници, условности, буренясали окопи. Това е вечният, безсмъртен, недостигнат полет на християнската любов над човечеството. Благословено от Създателя също за любов… Затова и преводачът Иван Голубничий несъмнено заслужава поздравления. За него ще добавим, че е главен редактор на вестник „Московский Литератор” и на списание „Великороссъ”. Както научаваме от книгата - заслужил работник на културата на Руската федерация и заслужил работник на културата на чеченската република. Действителен член на Петровската академия на науките и изкуствата. И с този преводен сборник: желан гост в нашата библиотека…