Филип Хорозов

***

Исках да се кача на върха,
в който има кладенец.
Исках да пусна монета
в окото си.
Много дълго да пада тя
и да засегне зеницата ми…

Измъчва ме това
време в бъдещето.
Върхът е свободна територия.
Жадният е измислил кладенеца,
за да залъже звездите в себе си.
Нищо друго…

***

Под очите синьо-черни облаци.
Челата ни - стълба към небето.
Проговорим ли, става страшно,
ехото облизва мордата.

Проговорим ли, става страшно,
затуй преглъщаме думите отдавна.
Челата ни - стълба към небето,
а небето с всеки миг се отдалечава.

***

Всяко протягане е усилие
за преместване на планина.
Болката се издишва
в надуваема топка
и се подхвърля из стаята.
Играе се волейбол
с братовчедите на дявола.

Топката се удря в тавана,
болката изтича обратно
и се връща в твоето гърло.
Усилието се превръща в стон,
в същата стая,
където си мислиш,
че леглото е лодка.