Георги Н. Николов

Лятото, по стара традиция, е време за почивка. И който може, лети по новите магистрали към морето. От двете им страни празнично се веят, на всеки километър, срязани трикольорни ленти. Ехото повтаря надутите слова на държавни фигуранти, точещи ножици по повод и без повод. В екстаз пред всеки надупчен асфалтов път, платен щедро на близки фирми за качество с щемпъл „Две леви ръце”. Жрици на любовта ласкаво канят летовниците към знайни венерически съблазни. А продавачи на овощия и зарзават, несвързали кошници към НАП, търгуват зарзават със срамлива алчност. Над тази идилия слънцето сипе горещина, без да се допитва до ДКЕВР. Подбивайки всякакви задкулисни разчети на зелени енергетици, слонски треволяци и прочие топлинни башибозуци. Тази му безпардонност, обаче, ще секне през зимата. Когато вместо пари за подигравка с жертвите на тока щели да се раздават коледни пуйки. Не е ясно откъде авторът на идеята ще осигури толкова себеподобни, та да възмезди стотиците ощетени семейства. Ако е слънчасал, нека релаксира в Евксиноград. Докато обяснява пред медиите колко е неудобно да се ходи на плаж с телохранители. Там ще го осенят и други блестящи идеи. Например - вместо пуйки да се раздава сняг. Количеството ще е според броя на членовете в семейството. Те ще могат да го ползват в полет на фантазията. Задълбочени изследвания в тази област вече е провела социологическата агенция „Лъжи без мярка”. Според нея фантазията ни се развинтва право пропорционално на поредната правителствена дебелашка шега. И с отпуснатия срещу ваучери сняг можем да построим ескимоско иглу. За да добием представа за живота на полюса. След като отлично знаем какво е да тракаш зъби тук, у нас. Вместо бели мечки ще ловим бездомни кучета. Ако разбира се, те първи не ни изловят, забравяйки, че са ни първи приятели. Неотдавна виден общинар защити дисертация на тема „Падат ли зъбите на кучето след скопяване”. Изводите са - категорично не! А защо не падат ще уточни друго научно изследване, разработено върху белези по нашите кълки. Сега, през лятото, или в друг сезон. Заедно със снега комисия от доброволци ще раздава вносни български моркови. Не като вторичен заместител на липсващите пуйки, а за снежни човеци. Показваш документ за платени здравни осигуровки - получаваш морков. Не показваш документ - получаваш глоба за дължимата сума. Без морков… Нарушителите ще се убедят, че без това удостоверение купуването на салам в кварталната бакалия вече е невъзможно. Нито екстремното посещение на обществена тоалетна. Нито продажба на своите си кръв и органи пред някоя вехта болница. В която пъшкат единствено обещанията на Здравното министерство. На законова мушка са взети още подпалвачите на гори, жонгльорите с ДДС, наркотрафикантите, клошарите, извънземните, вампирите и Нероден Петко… Всеки, който иска да упражнява любимата професия, трябва да плати здравни осигуровки, пък тогава да се вихри. Оказва се, че по статистика нередовните платци у нас са над милион. Председателка на Здравната комисия към „Народното” събрание не можа в интервю да отговори колко от тях са социално слаби. Колко пенсионери. Колко - безработни и колко печелят зад граница. Тези подробности не трогват алчната държавна кесия. Държавата на сълзи не вярва и воплите на безплътните поданици тълкува като двуличие. При толкова магистрали, платени мълком от бюджета, кой смее да се жалва? Че бил болен, недохранен, стресиран и обезверен? Че му е студено и токът - скъп? На връх Мусала са открити безкрайни залежи от нефт и газ. Банка-пишманка отпуска нов заем на България. Той ще бъде изплащан има-няма само до Второто пришествие. Реколтата тази година е нечувано добра. Селските стопани твърдят, че отдавна не са яли толкова качествен хляб. Бързаме да ги успокоим, че няма и да ядат. Зърното пак ще бъде изнесено от знайни монополисти, с мълчаливо одобрение от държавата. За нас остава фуражното зърно, но поне с гарантиран бонус: завишена цена на самуна при намален грамаж. Заедно с осилите ще преглъщаме нови етикети на горивата. На стоките от първа необходимост. На липсващите лекарства. На услугите за хора (ако можем да се наречем такива, защото огледалото показва друго). Да не забравяме пороя от такси и глоби, който Парламентът неуморно снася в нездрави контракции за нашето сиромашко благо. С всяко свое действие той казва, че сме непотребни. Ние пък отговаряме, че чувствата са доказано взаимни. Нали?
България се дели на висш управленски апарат и… всичко останало. Той олицетворява прозрението „Акъл море, глава шамандура”. Благодарение на кухото му присъствие не остана закон без услужливо „допълнение и изменение”. Нито една неосакатена гражданска придобивка. Нито едно изпълнено предизборно обещание за социална сигурност, закон и ред, право на труд, здравеопазване, човешко достойнство. Нито виден общественик, вдигнал протестен глас, без да получи удари под кръста. Свободата на мисълта е ерес. Но политически йезуити у нас дал Бог. Доверчиви тълпи да ги слушат със зяпнали уста - също. Докато стомасите им гърмят празни като тръбите на духов оркестър…
Но, има и хубави неща. Например - бурното развитие на партизанския туризъм у нас. Защото не от любов към природата много хора ще хванат гората. Дори са улеснени да го сторят. Землянките от преди Девети си стоят. Нуждаят се само от саниране и кабелна телевизия. Дори не са приватизирани, какъвто опит направи Министерството на младежта и спорта с хижите. Пропуск, наистина, но новите партизани могат да дават наем. Докато през деня работят по поддръжка на новите лифтове, ски зони и здравословни кръчми край тях. А през нощта пеят буйни песни, зъбейки се на тирана под покрив и на сухо. При условие, че и те си плащат навреме здравните осигуровки.
Та, лято е и темата за туризма идва таман на място. Туризъм алкохолен, селски, гробищен, планински, морски, пандизчийски. Всеки е поел нанякъде. Безработни апатично духат вкиснатата супа от социални обещания. Пенсионери се залъгват със спомени, кътани в празна кесия. Младите отиват в странство. Политиците гонят светло парично бъдеще. За себе си, естествено. Всъщност, те са го докопали още с избирането си тук и там. Защо не стегнат куфари за вдън горите тилилейски, където да ни чакат? Направиха много за рухването на България. И тя се килва към пропуканите си темели. Видимо. Неумолимо. Но крясъците на протестиращи тълпи вече се чуват. Както е тръгнало, време е някой да ги усети и на голо. Или, блещейки се в празните си изборни урни…