Генадий Велчев

В АМЕРИКА УБИВАТ СЪС ПРИСПИВАНЕ

И ето ни отново
пред дилемата.
И пуснат вечерта е телевизора.
Далече е кръвта на живите –
на мъртвите попита
от пустинята.
И всъщност нищо
не избираме.
Ще гледаме, ще гледаме,
все показни убийства,
все от въздуха.
Те имат нужда
казвам, за убийците,
от нашто кротко съучастие,
от ужаса да сме свидетели,
да носим чужда
кръв по ризите
и чужди думи
на проклятие.
Не сме съдебни заседатели,
а сме участници, участници.
като нещастни, малки атоми.
Насилието принципно
е програмирано.
Насилието винаги намира
жертвите –
дори през телевизора, през телевизора
и хубавиците от там
ще съскат, че сме информирани.
По друг канал
ще дават същото.
Ще ни отрови не Садам,
а те във тъмното.
Да си останем там
по къщите.
Светът е станал място
за убиване.
Америка убива и с приспиване.

КАТО НИКОГА

Около мен
стените се
разчупиха
и слънцето
прониква
във очите ми,
свободен съм
да виждам,
като никога.

ДО ДЕЦАТА СИ

Да дишаме,
да дишаме,
да дишаме
от собствения въздух
на страната ни,
от думите
в устата
на децата ни,
не сме
тук гости –
ни завоеватели
тъй просто е –
аз дишам
до децата си.

ЗНАМЕНИЯ

Големите
въпроси си
остават –
под тях
с Балкана
е България.

КРЪГОЗОРА

Всеки,
със различни
хора разговаря,
аз говоря
със народа
си.
Толкова
изглежда ми е
кръгозора.

ФОРМИТЕ НА СВОБОДАТА

Приятелю,
аз се гордея,
че не живея
в Америка
и че нямаме
в България
статуя
на свободата.
Има братски
могили,
има в София
и паметник
малък –
издигнат
на мястото
на едно бесило.
Ние не сме
“велики”, Родино,
мила.

ХИМН НА ЕДИН БЪЛГАРИН

На разсъмване
се движа
с всички мои
мисли –
като утро.
Аз така на
светлина приличам
и в Родината си
пиша.
Вземам
чак тогава
аз молива.
Вън от нея съм
измислен.
Не приличам на войника
който влиза,
да убива.

КИРИЛИЦА

Да разкажа на
децата си.
Да разкажа и на
внуците.
Ето, аз това постигам
и надявам се,
да стига.

ГРАНИЧНА ТЪРГОВИЯ

Ще ме разменят
за бъдеще – така
във миналото
ще отида.
Поетите в
България
за бъдещето
и умират.