Георги Н. Николов

Наскоро медийното пространство у нас се взриви от смайващи по величавост данни: че нови 150 младежи намерили временна трудова заетост. Ако бъдат одобрени от работодателите, току виж останели и занапред. В следващата 2013-та г. 22 хиляди техни връстници щели да бъдат устроени по програмата „Работно място” - глуповат виц, уж „споразумение” между правителство, работодатели и синдикати. Под нов аранжимент на химна „Елате, джанъм, хиляди младежи!”, ще ги съзрем в залесяването на Антарктида. В дресурата на рапани. В писането на подлизурски химни за политици и пласмент на учебници по история, в които се кокорят пак те. Което на практика значи: сега вече който не работи, няма да яде. Сякаш в България работещите получават заплати, че да ядат и да си посрещат нуждите. За нова кола, съвременно жилище, лечение при врачка, почивка в кварталната градинка и прочие екстри. Без ирония ще добавим, че именно тях всеки монополен доставчик брои за изпечени нехранимайковци. Които от глезотия бавят плащанията на ток, вода, газ, ипотечни заеми… Вместо на мига да извадят 5 хиляди лева за саниране на панелните колиби. За което ги призовава спорно вменяем държавен чиновник, нямащ нищо общо с реалността. Освен, когато почива на незаконната си вила край Черноморец, Бургаско. Но, това е друга тема…
Въпросът с безработицата у нас е практически загърбен, защото по никой начин не може да се реши. По вина на държавата мизерстват без работа близо 14% нейни поданици. Временната лятна заетост изобщо не решава проблема. Страшно е, но 32% от младите у нас нямат работа. 90 хиляди момчета и момичета изявяват готовност да напуснат страната. Близо 70% от младите безработни са среднисти и висшисти. Всички те, без изключение, са гощавани щедро със зелен хайвер. В нездравословните му съставки пръскат смрад обещания за инвестиции. За програми-минимум и програми-максимум от направлението „Шменти капели”, в което работни места да искаш. За курсове по усъвършенстване, командировки до Голо бърдо и Лъжлива поляна и разбира се - пари, пари и пак пари. Ако не пари, то кукиш. Между двете неща държавният мозък у нас не прави разлика. Трябва някой да освидетелства психически авторите на програми. Защото и с жълт паспорт, и с пропуск за министерство, техни милости не могат да произведат нищо разумно. След двадесетгодишен стопански погром промишлеността няма да рипне от гроблето. Нито селското стопанство ще пусне филизи. Нито между чуждестранните инвеститори ще пламне кавга кой пръв да инвестира във фосилите на българската икономика. Нито пък младите хора вярват, че имат светло бъдеще у нас. Поне докато са млади. Сега в Народното събрание се обсъжда идеята младите хора да се раждат направо стари, барем петдесет годишни. Така ще намалее безработицата между тях и процентите й ще идат в друга графа. Естествено, за целта трябва законопроект, но акушерки за закони и програми ни дал в изобилие Господ. Неясно защо. Затова пък никой не раздипля темата за мотивацията на младите хора да живеят, страдат и агонизират в България. Такава тема много услужливо не съществува пред социологическите агенции. Пред тийнейджърите - министри. Пред парламентарните месии, смаяни от собствената си значимост. И въобще пред всеки, кацнал върху клончето на властта. Какво задържа вчерашните деца да не тръгнат към границите? Славното историческо минало? Че то непрестанно се преправя. Върху опърпаната му снага услужливо пишат нови „факти” и „истини” учени, плачещи за катран и перушина. Може би стегнатата, боеспособна армия под развети знамена на славни победи? Дали под сянката им храбрите солдати маршируват към Бюрото по труда? За да минат курсове по ядливи гъби, билки, дренки и глогинки? Или, давени от сурова мъжка гордост, ще скубят тревата в някой парк? Вярно, това е пример, но не за подражание. А за презрение, защото безгръбначието никъде не среща цветя и възхита. Нищо, че няма кой да брани държавата. То от нея и папер не остана… Което, знаем, е също дребнотемие…
Най-свиреп гонител на млади хора в странство е именно днешната българска държава. Тя не им дава нищо. Не им предлага нищо и постоянно им втълпява, че без пари също са Голямо нищо. Щом нямаш вуйчо владика, татко реститут, приватизатор, политик, или пък батко наркобарон (най-добре е да ги имаш всичките накуп), къде си тръгнал? С една гола диплома? И без нея можеш да си министър, кмет, шеф на държавна агенция, собственик на партия… евродепутат! Ще лъжеш тълпите сладко и приспивно. Ще участваш в бордове. Ще ковеш закони, ще се гледаш по телевизията. И всеки ще ти сваля капа мандат след мандат, докато държавата България съществува. Макар, че последното става все по-несигурно. Но, както твърди парламентарният фолклор, това не е важно, това е голям праз. Важното е мандати да има…
А ти, щом си безпаричен, на всичко отгоре и млад - прав ти път. Мила Родино, оказва се, че не за всички си земен рай! Земльо, що си ме кърмила, моя поклон приеми - оттатък границата. Нито ще ти пращам облачета бели, нито ще плащам на гладен стомах парно, мостнина, европейщина и магистралщина. Не искам да вярвам и в изтърбушената притча за добрия цар, който всичко може. И едновременно е Батман, Крали Марко, Луд гидия, Спайдърмен, Огнебормен, Футболмен, Гъбеначорбамен, Зеленфасулмен… Искам да бъда човек сред хора, възнаграден и уважаван за труда си. Вечер да си лягам спокоен за утрешния ден. И да спя, без да сънувам призрака на Тройната коалиция. С него ме плашат всеки ден у нас, но с какво това променя хала ми? С нищо. Ако щете, вярвайте - и самата Тройна коалиция твърди същото. Но това, разбира се, е друга тема.
Та, каква е картинката за младия човек у нас? Да е трайно безработен. Да е наивен и глупав, че някой ще му осигури равен житейски старт, професионална реализация, прилично материално благополучие. Да трепери пред всеки социален трус, който ще го запрати в непотребните тълпи. Ще го обезвери, смачка и направи жив покойник. Или да си търси късмета в чужбина, пък каквото е писано. Стягай опинците, не чакай! Вземи за из път жълто софийско паве, пък го хвърли през рамо за късмет. Гледай да цапнеш, нарочно или не, някой висш български управник за изпроводяк. Ако уцелиш едновременно всички щастието широко, ама много широко ще ти се усмихне!..