Живка Шамлиева

Божествена искра се таеше в душите ви и разпалваше от нея светъл, чудотворен пламък. С него сгрявахте душите ни, премръзнали от вледеняващите лихви на бездуховност, на разруха и нравствено падение! Вие ни дарявахте криле, за да политаме над мрака и безнадеждността и закопняли за мир, доброта и красота да вярваме в нови светове!
Къде сте сега в небитието, с точност ние не знаем. Но може би някъде там, в необятните простори на тайнствената вечност, на някаква вълшебна сцена, посипана със звезден прах, разгръщате своето изкуство пред многобройни души, отлетели като вас от земния живот. И когато завесата, от лунни лъчи изтъкана, се спуска след поредния спектакъл, вие, както винаги, се покланяте дълбоко пред небесните си зрители с вашата усмивка, щастливо просълзена.
А ние, все още живите, когато и последните зърна на житейската ни броеница се отронят и напуснем също земния свят, ще тръгнем по звездните пътеки, за да ви подирим. И сигурно ще ви намираме там, на онази чудна сцена, посипана със звезден прах и със завеса от лунни лъчи изтъкана. Ще бъдем много щастливи, защото душите ни ще продължават и във вечността си да се докосват с възторг до вълшебството на вашето безсмъртно изкуство!