Ефраин Баркеро (Efrain Barquero, 3.05.1931, Пиедра Бланка) е чилийски поет. Учи право в Университета на Чили в Сантяго и педагогика в педагогически институт, после е културно аташе в Колумбия по време на правителството на Салвадор Алиенде. Публикува от студент. Първата си книга със стихове издава през 1950 г. Книгата му „Камък на народа” (1954) излиза с предговор от Пабло Неруда. После издава книгите: „Другарка” (1956), „Рояк” (стихове и стихове в проза, 1959), „Хлябът на човека” (1960), „Завръщане” (стихове в проза, 1961), „Дребна работа” (1962), „Кантори” (1966), „Епифании” (1970), „Изкуството на живота” (1970), „Приятелят и други стихотворения” (1971), „След час” (1992), „Антология” (2000), „Хлябът и виното” (2008) и др. След преврата от 11.09. 1973 г. се установява във Франция през 1975 г., където работи от 1975 до 1990 г. Пътува и живее в различни страни на Азия, Латинска Америка и Европа - Китай, Мексико, Колумбия и Куба. Носител на наградата „Каса де лас Америкас” (1974) и на чилийската Национална награда за литература (2008). Живее в Чили и Франция.

Публикации:

Поезия:

ДВОЕН ЧОВЕШКИ ЧЕРЕП/ превод и бележка: Никола Инджов/ брой  42 юли 2012

НАСЛЕДЕН МЕД/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014