Енрике Лин (Enrique Lihn Carrasco, Сантяго, Чили, 03.09.1929 - Сантяго, 10.07.1988) е чилийски поет, драматург, критик и художник. От 1942 г. учи живопис и графика в училището за изящни изкуства към Университета на Чили. Дебютира с поетична книга през 1949 г. Автор на книгите: „Нищо не се изплъзва” (1950), „Песни за това и друго време” (1952), „Тъмна стая” (1955-1962), „Попътни песни” (1966, награда Каса де лас Америкас), „Непреодолима сила” (1975), сборник разкази „Вода за ориз” (1964), както и „Въведение в поезията на Никанор Парра” (1952), „Изкуството на думите” (1980). През 1967 - 1968 г. живее в Хавана. През 1970 - 1973 г. води семинар за поезия в Католическия университет в Чили. Директор на изданията на факултета по изящни изкуства в Университета на Чили от 1972 г. до смъртта си. През 1978 г. спечелва стипендията Гугенхайм, пътува няколко пъти до САЩ като гост-професор в различни университети. Умира от рак, пишейки до последно. Посмъртно са издадени негови стихове през 1989 г., публикувани са интервюта с писателя (2006), негови текстове за изкуството (2008) и др.

Публикации:

Поезия:

ДВОЕН ЧОВЕШКИ ЧЕРЕП/ превод и бележка: Никола Инджов/ брой  42 юли 2012

ПЕТЕЛ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014