ОРЪЖИЕТО НА БОТЕВАТА ЧЕТА
12 октомври 1925 г. Пътувам с параход „Юпитер” от Виена за Лом и влизам в случаен разговор с непознат чужденец, вече много стар. Говорим дълго за съвсем обикновени неща - и ето, разговорът ни взима неочаквана посока. Привечер, когато по Дунав заиграват багрите на залязващото слънце, горе на палубата започват да пеят няколко български студенти. Това е песента нза Христо Ботев и неговите юнаци, която събужда тоя път особени чувства у мене. Чужденецът се вслушва и долавя позната дума - „Радецки”. И в неговия старчески поглед трепва някакъв блясък.
- За какво пеят? - запитва живо той и още преди да му обясня, добавя: - Някои ваши българи от Румъния преминаха Дунава с един австрийски параход на име „Радецки” и после бяха избити от турците в Балкана. Това беше в навечерието на вашето освобождение.
- Да - отговарям аз, - тъкмо за този параход става дума в песента. Вие може би сте пътували с него?
- С него не съм пътувал, но познавам хората, които го заеха насила и преминаха Дунава.
Аз съм изненадан:
- Вие познавате тия хора?
- Да - отвръща старецът и додава някак сподавено: - дори съм замесен в тази история - макар и малко…
Любопитството ми нараства изведнъж и аз започвам да го обсипвам с въпроси.
- Чакайте - прекъсва ме той, - такива подробности, не помня, защото това е преди много години. Ще ви разкажа в общи черти само което си спомням сега.
- Моля, бъдете тъй добър, но не пропущайте нищо.
И старецът ми разказа следното:
- Преди освобождението ви от турците аз живеех в Букурещ, гдето бях търговец на оръжия. Имах и един съдружник, покойния ми приятел Карл Хиршорн, с когото бяхме открили фирмата И. Якобсон. Един ден при нас дойдоха няколко млади хора, единият от които имаше хубава брада и правеше впечатление на интелигентен човек. Поискаха да говорим насаме и ни предложиха да им доставим 200 бойни пушки, револвери, патрони и др. Отначало ние не се съгласихме, защото фирмата ни търгуваше само с ловджийски пушки и друго обикновено оръжие, но после решихме да им услужим. Обърнахме се към фирмата Алберт Симонис в Лиеж, но тя ни изпрати бракувани белгийски пушки, и то под условие да бъдат продавани, след като се изтрият нарезите им в цевта. От това оръжие вашите българи не бяха никак доволни, но друго не можеше да се достави и затова помолиха да им го продадем поне с нарезите. Ние се съгласихме - виждаме обаче на каква опасност се излагат с него пред добре въоръжената турска войска и ни беше тежко, че изпращаме на сигурна смърт тия млади хора. Опитахме се да ги разубедим - те отказаха да говорят по тоя въпрос. Взеха оръжието и не се вестиха вече. Заплати ни го един от тях с пари, които му дал богатият търговец Евлоги Джорджу (Евлоги Георгиев). После вестниците съобщиха, че младите българи били избити в Балкана. Това започна да ме измъчва - гризе ме съвестта и досега. Не трябваше да въоръжаваме с такова лошо оръжие вашите млади хора. Изложих и себе си на непричтности, защото по този повод турското правителство направи дипломатически постъпки пред румънското, и бях разтакаван дълго по разни следствени комисии. Ходих дори при тогавашния министър Братияну, докато се откача. Претеглих много, господине, но за това не съжалявам. Тежко ми е само, че станах причина да бъдат избити толкоз много ваши млади хора.
Старецът млъква - аз го запитвам:
- Позволете, господине - на колко години сте сега и как се казвате?
- Защо питате?
- Защото това, което ми разказахте, е много интересно и аз искам да го отбележа в българския печат.
Старецът ми показа паспорта си: „Ернст Крауз, роден на 6 ноември 1849 г. в Мюнхен, живущ във Виена, ІІ, „Гросе Моргенграсе” 1.”
- Благодаря ви, господин Краузе. Слепият случай ви е свързал с името на един голям българин - поета Христо Ботев. Този тъкмо българин е бил човекът с хубавата брада и интелигентна външност. Той е войводата на четата. На него и на други като него ние дължим свободата си. С вашето оръжие, колкото и негодно да е било то, вие сте услужили на българския народ. Младите хора, за чиято смърт съжалявате и до днес, не са били избити напразно.
Старецът ме гледа видимо доволен от думите ми.
На палубата се запява пак. Дунав се вълнува. Стъмените кръгозори слушат песента за Ботев и неговите юнаци…(1)
Бележка:
(1) В архивния отдел на Народната библиотека в София се намира следната телеграма, която се отнася до доставянето на оръжие за Ботевата чета от въпросната фирма. В тая фирма е бил съдружник и Ернс Крауз, моят случаен познайник:
„Букурещ, 6 май 1876 г. Якоб Хиршорн. Ако Г. преплати 80 наполиона, 50 могат и по-после. Други условия не приемаме. Якобсон.”
