Луи Гийом
Луи Гийом (Louis Guillaume, 18.12.1907 - 25.12.1971) е френски поет. Роден в Париж и умира в родния си град. Признат за един от най-големите френски поети от средата на двадесети век. Син на журналист. Прекарва детството си на остров Бреа в Бретан (1907-1914), където расте сред дивата природа и келтските легенди. По-късно живее във френската столица, става учител, директор на колеж, преподава френски език в началното образование, свързва се с артистичната и интелектуална среда на Париж. Публикува свои стихове и статии в редица списания. Над 10 г. води рубрики в сп. „Детско образование”. По време на Втората световна война е санитар. След войната продължава творческите си изяви в различни издания, занимава се с журналистика и литературна критика. Автор на много поетични сборници („Мокър огън” (поема), „Колиба”, „Странната гора”, „Чадъри”, „Лист и бодил”, „Нощта говори”, „Черен като морето” и др.) , първият от които издаден през 1928 г., а последният - през 1964 г. Пише и проза - романи: „Дивият бряг”, „Ханс или преживените мечти”. До пенсионирането си (1962) е директор на колеж в Париж, след това живее в Биариц. Оставя интересен дневник (1935-1971), в който разказва за приятелството си с философа Гастон Башлар. Кореспонденцията им продължава от 1951 г. до 1962 г. Умира на 64 г. Днес съществува Асоциация на приятелите на Луи Гийом.
Публикации:
Поезия:
