ЕСЕН
ЕСЕН
Дърво над реката -
оглежда пожълтелите
листа на живота си.
ВЪЗРАСТ
Отлетелите години
все повече ме затварят
в обръча на мълчанието.
ПРЕГРЪДКА
Топъл вятър прегръща
болката, прииждаща
от глъбините на самотата.
УТЕХА
Сред дългия мрак -
жадно сънувам
светлината на детството.
МОМИЧЕ
Защо се заселваш
в живота ми есенен,
пролетно цвете!
СЪЗЕРЦАНИЕ
Говоря бавно с тишината
на оставащото време -
сякаш съм безсмъртен…
НОСТАЛГИЯ
Загледан в птичия полет,
се питам като воин уморен:
защо крилата ми са вкаменени?
МОНОЛОГ
На Алла Павлова
Като тъжна цигулка
потъвам в спомена
на утрешните дни.
САМОТА
Искам да дам риза
на ближния, но няма
никой в тази пустош…
МИЛОСТИНЯ
Гладни времена придойдоха…
Старият боец протегна ръка
и пречупи смирено гръбнак.
КАФЕНЕ
Когато всички се разотидоха,
нашумелият поет говореше
за своето величие със себе си.
ДИАЛЕКТИКА
На дъщеря ми Невена
Летиш напред, река,
в една посока:
назад остава - изворът.
