СЕПТЕМВРИ
превод: Диана Павлова
Сладък, гласът му те кани –
ромоли водопад над поляни,
където нежни пухчета на семенца летят
и ветрецът лек се е свел,
завъртял се оттук и поел
към градини, в които розите мъртви цъфтят.
Сред ниви с пожънат стрък
писука в зори пъдпъдък
и волна яребица пляска над предела,
буболечки крилати блестят
край потока с тръстика отвъд
и неуморни паяци в мъгла плетат дантели.
Ето – спуска се нощният хлад
към градинския зид и отзад,
където на чепки гроздето пурпурно зрее
и перлена ляга мъгла
с дъха на топла земя,
а в небето луната окръглена алено грее.
Ах, скоро ще свие студ,
ще засвири вятърът лют,
водачи с гърлен вик ята събират –
далеч от мраз и сняг,
към някой топъл бряг,
отлитат благосклонна шир да дирят.
Но още с прашец покрити
нектар събират пчелите,
от септември забравен на път в цветята последни
и гълъби неутешими
гукат скръбно на свойте любими
за мъртвото лято, останало в спомени бледни.
Щурецът неспирно цвърти:
„О, свидно лято, поспри!”,
катерицата гледа тревожно кестените узрели
и гъски летят устремени,
и делтата буйно се пени –
бързат на юг, преди небето да се начумери.
Уханният полъх ведър,
дошъл през сенчест кедър,
се гали лениво и нежно в моите скули
и с меки и тихи милувки,
с игриви, любящи целувки,
ме носи щастливо в топлия спомен за юли.
И въпреки тази тъга,
дошла с опадалите листа,
споменът прави лятото още по-светло
и във всичките мои мечти
вече идното лято трепти,
заченато в тази картина великолепна.
SEPTEMBER
Sweet is the voice that calls
From babbling waterfalls
In meadows where the downy seeds are flying;
And soft the breezes blow
And eddying come and go
In faded gardens where the rose is dying.
Among the stubbled corn
The blithe quail pipes at morn,
The merry partridge drums in hidden places,
And glittering insects gleam
Above the reedy stream
Where busy spiders spin their filmy laces.
At eve, cool shadows fall
Across the garden wall,
And on the clustered grapes to purple turning,
And pearly vapors lie
Along the eastern sky
Where the broad harvest-moon is redly burning.
Ah, soon on field and hill
The winds shall whistle chill,
And patriarch swallows call their flocks together
To fly from frost and snow,
And seek for lands where blow
The fairer blossoms of a balmier weather.
The pollen-dusted bees
Search for the honey-lees
That linger in the last flowers of September,
While plaintive mourning doves
Coo sadly to their loves
Of the dead summer they so well remember.
The cricket chirps all day,
“O, fairest summer, stay!”
The squirrel eyes askance the chestnuts browning;
The wild-fowl fly afar
Above the foamy bar
And hasten southward ere the skies are frowning.
Now comes a fragrant breeze
Through the dark cedar-trees
And round about my temples fondly lingers,
In gentle playfulness
Like to the soft caress
Bestowed in happier days by loving fingers.
Yet, though a sense of grief
Comes with the falling leaf,
And memory makes the summer doubly pleasant,
In all my autumn dreams
A future summer gleams
Passing the fairest glories of the present!
